SharenaSol

Храна - седмица 6 от 52

2012-02-12T23:30:00.000-08:00

37/365 болна. Мед, чай от мащерка, лимон, витамини (страхотните ябълки Пинк Лейди от ХИТ)

38/365

39/365 картофи с бекон - бърз обяд

40/365 картофи с гъби, сирене и люти чушлета. И ленено семе, за здраве. (странни комбинации)

41/365 при майка ми и любимите чушки и сърми

42/365 тиква с яйца и мляко - ммм

43/365 неделно мокачино в старбъкс с екстра доза шоколад - жестоко.

Мъфини сърца с мед и портокал и за Св. Валентин

2012-02-09T09:52:00.000-08:00

Хей ти, приятелю, дето казваш че не трябвало да се празнува свети Валентин,

Че бил ужасен, комерсиален празник? Аз имам нужда от празници, ако ще и католически. Като една Алиса и аз искам да ходя на Нерождени Дни и да пия чай с пасти. И да се влюбвам и да не се, искам да имам дни в които да се размазвам от общото вълнение. Да, не обичам Нова Година. И все пак я чакам защото ми дава фойерверки и шампанско и един почивен ден повече. Така и свети Валентин ми даде преди година гледка на мъж с купища балони над главата. Ей-сегичка и щеше да излети над главата на Попа и да се оплете в жиците на трамвая. Необичайни гледки и постъпки, красиви жестове, кой не е за?

Предполагам че умираш от срам, когато те видят с рози в ръка (И аз умирам от срам когато нося цветята, сякаш това ме задължава да съм по-дама и си мисля че ме гледат повече.); сякаш изпльокваш сърцето си на показ и се показваш способен на чувства. А то е да си кавалер, да си мил, да си нещо повече от nice. Бъди себе си, и най-доброто от себе си. И нека свети Валентин просто леко ти напомни да уважаваш и прикоткваш любимия, защото ако нещата са взаимни, ще го направиш ужасно щастлив, ако не са... знаеш.

И ако в този момент се случва да не си съвсем влюбен, или пък да не искаш да чуваш за любов; шшш... имам една малка тайна... и това ще мине. Дали ще срещнеш любов не се знае. Важното е да я има в теб, да си малко по-добър към себе си. Ако щеш дори празнувай самовлюбеността, купи си нещо и се натряскай, та да уважим и Трифон Зарезан (чиято концепция Юлето изясни в своя проект за традициите).

Доброто настроение няма нужда от поводи. Само леки звънчета за напомняне. Дзън-дзън, свети Валентин:)

Моя любим не обича сладки работи. Тези мъфини са си за мен, да си отпразнувам любовта към мъфините и да си ближа лепкавите пръсти. Супер сладки, супер възбуждащи сетивата.

Може и с обикновени форми, какво пък, любовта няма форми и правила.

И две предложения за свети Валентин:

една вълшебна стихосбирка, и не просто от стихове, а от мигове дето да четеш и да се кефиш

Магазин за обли камъчета на Мария Донева

а ако се чудиш къде да заведеш любимия или любимото себе си на 14ти

Студио 5 - Джаз и Поезия, поне аз ще съм там

Портокалови Мъфини-сърца с мед

от I Love Muffins

(похвал, похвал - книжката е подарък от зетя в гурбет и е на френски и разбирам почти всичко, фръц - фръц)

Съставки:

за 12 мъфина

кората на 1 портокал
180 г брашно
половин лъжичка канела на прах
лъжичка и половина бакпулвер
щипка сол
2 яйца
100 мл зехтин
130 мл течен мед
сока на половин портокал
за сиропа
125 г захар
120 мл сок от портокал
кората на 1 портокал
клонче розмарин
Как:
1. Фурната се загрява на 180 градуса. С вилица се разбиват яйцата със зехтина, меда и сока от портокал. Във втора купа се смесват брашното, кората от портокал, канелат аи солта. Мокрите съставки се добавят към сухите и бързо се разбъркват. Внимателно се добавя към тях бакпулвера.
2. Формичките за мъфини се пълнят на 3/4 от обема си. Пекат се за 20-25 минути.
3. Докато се пекат мъфините приготвяме сиропа. Захарта и портокаловия сок се изсипват в незалепващ тиган на печката. Добавят се розмарина и кората от портокал. Оставят се да къкрят за 10 минути.
След като се изпекат мъфините се поставят в чиния и се заливат със сиропа.
Приготви се за нещо много сладко и прекрасно дето после трябва да си миеш ръцете от него... но не е ли така с любовта:)

Фото проект "Храна" - седмица 5 от 52

2012-02-06T00:33:00.000-08:00

30/365 индийско за вкъщи с моя скъп приятел Жорката

31/365 морковена супа с тахан и джинджър

32/365 brunch или закуско обяд (ориз, крема сирене, ленено семе)

33/365 Рожден ден в SASA

тортата и рожденичката

макарони с матча; горещ шоколадов сос и ванилов сладолед

34/365 картофи с гъби

35/365 "Билкапучино" (от ечемик, ръж и тем подобни) в Чайната на Дондуков (добро)

36/365 неделния ми обяд... манго; банан с кисело мляко, какао, мед и заквасена сметана

10 неща, които правят Юлия щастлива

2012-02-05T02:17:00.000-08:00

Nе само любов се намира чрез Интернет, а и приятелства.

Така и с Юлето от http://juliapulia.wordpress.com/

която днес разказва за някои от любимите си неща.

"Десет от подправките, които овкусяват ивдъхновят живота ми:

Обичам:

1. Да се разхождам в тъмното, докато вали сняг

2. Да пия сама вино на свещи

3. Да дишам дълбоко когато покорявам планинскивръх или се разхождам рано сутрин край морето

4. Да гледам Мальовица по изгрев слънце отМеча поляна

5. Да танцувам с часове

6. Да слушам природата и тишината на природата

7. Да гледам през прозореца, докато пия чашасутрешно кафе или чай

8. Да целувам и прегръщам хората и животинките,които обичам (а те са много)

9. Да ми е топло и уютно под завивката сутрин

10. Да обичам малките неща в живота, коитовсеки ден правят света ни различен и красив

Най-вече обичам да приказвам много и да сесмея с глас!"

*снимки на Юлия
**мои

Витрините на Солун

2012-01-31T02:55:00.000-08:00

Да избягаш за кратко, за ден. Да смениш обстановката.

Колко пъти ми се случва да започна понеделника с желание тази събота и неделя да са ми по-интересни, по-други. Да ида надалече. Очаквам нещо голямо да се случи и от опит знам, че най-вероятно е да се случи ако сама се задействам.

Така и с този един ден в Солун в който обикаляхме и снимах. Това ми е четвърти път там и пак ми беше ново. Защото разнообразието освежава и дава нов старт. Всъщност добра причина да пътешествам, да мога да погледна живота си тук през други очи и да започна понеделника отначало, с ентусиазъм. Със счупената ръка и опасните от подхлъзване улици в София, Солун беше прекрасен за вървене, сух и +5 градуса...

Пътувай. И до Перник да е, и до Западния парк да е, и до Карибите като малката Яна и родителите и... Или както казва една баба - Трупай си истории, мойто момиче, не събирай нищо друго.

Да те разходя из Солунските витрини и магазини по произволния ни маршрут из центъра (очаквай пост и с други дребни нещица от Солун):

Солунския пазар

4 етажната сладкарница и пекарна Ble

гледам и ме е яд; как постигат тази перфектност!!

магазин за спално бельо

ако имам книжарница някой ден би изглеждала така

хранителни стоки

Фото проект "Храна" - седмица 4 от 52

2012-01-30T09:35:00.000-08:00

Тази седмица ще ти говоря за малките бягства. Ако има задгробен живот искам да се родя в Солунската сладкарничка Ble и да си хапвам, не, да се тъпча с ей такива чудеса като тези, които Жорката плячкоса за мен:


лимонов пай и тарталетка с мус от бял шоколад и горски плодове

Да се върнем към София. Студ. Сняг. Кисело зеле от долния етаж. Възможно ли е съседите да ядат печено кисело зеле 3 дни поред?
и така... към фотопроекта:
23/365
печено пиле и зеленчуци покрай него

24/365

салата от нахут с домати и маслини и други полезни

25/365 супа от броколи с пармезан

26/365 салата в Happy с приятелка

27/365 в Солун. Гирос и Лате

28/365 друга салата...

29/365 плодовете вкъщи, мда, витамини да има, особено в това студено време не забравяй

Фото проект "Храна" - седмица 3 от 52

2012-01-23T01:30:00.000-08:00

Ето я и третата седмица от проекта. Този път включвам и малко ресторанти и разходки:
16/365 бърз обяд преди да захвана пак с работа - омлет със сирене чедър и гъби

17/365 друг забързан ден...

18/365 вечеря с тиквички с лук и кисело мляко...

19/365 следобедна закуска на бюрото в офиса

20/365 вино и сирене вечерта

21/365 след дълга градска разходка - хапване във "Веда Хаус"

22/365 Дълга вечеря във Fancy с Юлето

Нахут със Зеленчуци

2012-01-18T00:49:00.000-08:00

Екперименти и нови вкусове - кой е с мен?

Доскоро като single lady или.. стар ерген... си похапвах основно спагети, ориз, спагети, шоколад, кисело мляко, картофи, спагети. Дълго време седи рецептата за нахут запазена в букмарка и най-накрая се престраших. И стана... олеле, мисля че любимото ми ястие за този месец.

Прясно сварения нахут мога да ям с удоволствие и така, без подправки, а в комбинацията в която ти предлагам сега е фантастичен, топъл, пълни душата.

Направи нещо различно! Нека сетивата ти избухнат с пикантно от лютите чушлета, свежо от прясната мента и сладко от цялата сладост на зеленчуците. Бъди смел в кухнята. Изхвърли ергена от вас. Заради тебе си.

от:

http://www.kuechengoetter.de/rezepte/Eintoepfe/Kichererbsen-Gemuese-Topf-3712.html

прави 4 порции по 415 калории

Нахут със зеленчуци

300 грама суров нахут, 4 малки глави лук, 2 червени чушки (може и жълти), 2 тиквички, 6 с.л. зехтин, 400г домати нарязани на кубчета, 150мл зеленчуков бульон, сол, щипка захар, половин връзка пресен магданоз и половин връзка прясна мента, 2 люти чушлета, 4 скилидки чесън

стъпка 1

Сложи нахута в купа и накисни във вода за една нощ. Изсипи водата и с прясна вода сложи да ври в тенджера. Остави да ври за 1 -1 1/2 на тих огън докато омекне.

стъпка 2

Обели лука и го нарежи. Измий пиперките, махни дръжките и ги нарежи на лентички. Измий тиквичките и ги нарежи на шайби с дебелина 1 см.

стъпка 3

В голям тиган загрей 2 лъжици зехтин. Добави лука, след това чушките и тиквичките докато леко се задушат. Добави нарязаните домати и зеленчуковия бульон. Добави нахута и разбъркай. Добави солта и захарта, похлупи с капака и остави да къкри за 10-12 минути докато зеленчуците са готови.

стъпка 4

Междувременно измий и подсуши ментата и магданоза. Откъсни листенцата и ги нарежи наситно. Измий лютите чушлета, махни дръжките и ги нарежи на кръгчета. Обели чесъна и го нарежи наситно. Загрей останалото олио, остави вътре лютите чушлета и чесъна 1-2 минути. Поръси нахута и зеленчуците с подправките и залей с олиото.

Фото проект "Храна" - седмица 2 от 52

2012-01-17T00:07:00.000-08:00

8/365 На гости в сестра ми с шампанско...

9/365 Шкафа ми за храна... ъъъ...

10/365 Бърз обяд преди работа... пълнозърнести спагети с чушки и чедър

11/365 Мъфини с шоколад, крема сирене и орехи

12/365 Тиквички с кайма и ориз на тиган

13/365 Сладки с лешници и шоколад

14/365

Фото проект "Храна" - седмица 1 от 52

2012-01-07T23:44:00.000-08:00

И ето дойде Новата година пълна с потенциал. За нови проекти и занимавки. Mоя блог проект за 2012 - всеки ден да снимам по 1 нещо свързано с ежедневието ми - основно с храна, дома, заобикалящите ме неща и да публикувам снимките веднъж седмично. Харесах си идеята от http://www.shutterbean.com/ Ето и първата седмица...

ден 1/365 - сушени дюли

ден 2/365 - крем супа от картофи и моркови с крема сирене

ден 3/365 - крем супа от моркови и джинджър

ден 4/365 - чай от мента

ден 5/365 - нахут със зеленчуци и заливка от зехтин и мента (рецептата скоро в блога)

ден 6/365 - съботен обяд в сестра ми

ден 7/365 - капучино за закуска в неделя

къри с броколи и карфиол

2011-12-11T05:39:00.000-08:00

Зациклих. Не ми се прави нищо, а искам да правя нещо и незнам какво е то. Ставам, къпя се, излизам по навик или с усилие, и удоволствието намирам едва когато започна с дейността. Даже да лежа и да си чета е изпитание.

Изчиствам къщата докато не остане за чистене. Решавам да се шмугна в готвенето, което обикновено решaва проблема. По пътя към супермаркета се сещам че съм изпуснала часа си за масаж. Заставам по средата на игрището на едно училище и не мога да реша накъде. В този момент си казвам - върви накъдето си тръгнала. Трябва да избереш. Дори избора да е между две неща, които не ти се правят.

Сред тълпите родители с деца и кошници с макарони, брашно и мляко накупувам странни неща като масло от Ги, кокосово масло и пресен карфиол и броколи (досега не съм купувала такова, мдаа). За да излезеш от зациклянето и малките промени действат. Прибирам се и час по-късно вече се наслаждавам на това свежо, вкусно, здравословно ястие което ми напомня за пътешествия и за нещо различно, далеч от дома.

къри с броколи и карфиол

адаптирано от Curry
общо 1120 калории

Продукти:

400г карфиол

500г броколи

2 средно големи картофа

20г. пресен джинджър

връзка пресен лук

300 мл зеленчуков бульон

1с.л. масло (или масло от Ги - вж биомагазините и Хит)

2 ч.л. къри (на вкус)

300г кисело мляко

2 с.л. слънчогледово олио

приготвяне:

1. Измий и накъсай на розички карфиола и броколито. Обели и нарежи на кубчета от по 2см картофите. Нарежи пресния лук - бялата част на по 2см, а зелената - на колелца. Обели и настържи наситно джинджъра.

2. В дълнок тиган или уок (ох, размечтах се за уок) загрей маслото (или маслото Ги) и запържи в него бялата част на лука за минута. Добави кърито и разбъркай. Добави броколито и карфиола и 2 минути по-късно залей с бульона. Остави да къкри на слаб огън докато водата се изпари и зеленчуците омекнат.

3. Смеси джинджъра и киселото мляко и остави настрана.

4. Залей зеленчуците с олиото, разбъркай и добави киселото мляко с джинджър. Поръси отгоре с колелцата от зелен лук. Наслади се.

Мъфини с катък и чушки

2011-11-30T02:32:00.000-08:00

Котки... слънце... топли скиорски чорапи и мн червено вино. Това се върти в главата ми тези дни, освен въпроса кога ще изплатят болничните, че трябва да се оправям (вече) сама.

Поправих (с помощта на техник и един приятел) пералнята...

намерих оптимален вариант за интернет и мога да го ползвам и впарка (не че ще хукна към парка с лаптопа)...

имам временно решение за душа, на който не му работи топлата вода...

пренесох (с помощта на приятелка) нещата си и котките...

и най-вече формата за мъфини, и стана една.. има нещо успокояващо в меренето, рязането и печенето. В тези топли, солени мъфини, които освен че имат катък в себе си и сладост от пиперките можеш и да изядеш намазани с още топено сирене или катък. Ах, чисто щастие. Да полеем да живееш сам и помагащите приятели и близки с бутилка червено и мъфини с катък и червени чушки.

адаптирано от Muffins - fast and fantastic

прави 12 средни мъфина

255 g брашно

2 ч.л. бакпулвер

половин лъжичка сода бикарбонат

щипка сол

100г катък

2 с.л. захар

100г кисело мляко

180мл прясно мляко

1 яйце

90мл слънчогледово олио

1 червена пиперка - нарязана на кубчета

сусам за поръсване (по желание)

бих сложила и лъжица ленено семе в тестото, да е по-здравословно... но забравих

1. Приготви формите за мъфини. Тези се лепят повече от сладките мъфини, така че намазняването е препоръчително. Загрей фурната на 190-200 градуса.

2. В голяма купа смеси брашното, бакпулвера, содата и солта. Добави катъка и ситно нарязаната пиперка.

3. В друга купа разбий яйцето с вилица. Добави захарта, киселото мляко, млякото и олиото.

4. Добави мокрите съставки към сухите. С метална лъжица смеси всичко с минимално разбъркване. Тестото да се стича, без дасе вижда брашно.

5. Напълни формите на 3/4. Наръси със сусам. Печи 20 минути докато станат златисти.

може да добавиш 3с.л. босилек, магданоз... или 1 с.л. сухи подправки

лесни печени ябълки - manzanas

2011-11-28T02:42:00.000-08:00

Събуждам се от битка в кухнята - котарака ми се бори с боклука. Навън е тъмно и пак се чудя кога ще светне. Напоследък заспивам преди 10 и се събуждам ужасно рано... случват се разни тъжни неща и си ги преживявам чрез сънища и свещи с аромат на шоколад (ИКЕА).

5 любими неща тези дни:

1. чай с мента, хит на нощното ми шкафче по това време на годината

2. селски двор насред есента, цветовете и листата и котките, няма нужда да описвам, нали, нали...

3. леглото ми обляно от слънце и да си работя от вкъщи пльосната на него/въпреки че прекалено мн време прекарано така и задника ми оставя следи, но... хаха, добре че понякога ставам за провизии, да нагледам котарашки и да се видя с някоя дружка

4. Мариан Кийс, чета пета? шеста? нейна книга. Пристрастена съм! Чиклит от висока класа...

5. Миризма на канела, ябълка, захар, точно като в тези изключителни, вкусни, лесни ябълки - на испански ябълка е - manzana, чете се манзана

видях от JoytheBaker

прави 4 малки порции

5-6 средно големи ябълки, обелени и нарязани на тънко

1 супена лъжица лимонов сок

3 супени лъжици кафява захар

1 или 1 1 / 2 ч.л. канела

1 ч.л. царевично нишесте

1 ч.л. индийско орехче

1 ч.л. джинджифил

щипка сол

2 супени лъжици масло, нарязано на малки кубчета

Поставете решетката в центъра на фурната и загрейте фурната до 200 градуса. Застелете тавата за печене с восъчна хартия. Разпръснете нарязаните ябълки из цялата тава. Поръсете с лимонов сок. Поръсете с кафява захар, канела, царевично нишесте, всички подправки и сол. Разбъркайте с пръсти. Най-горе поставете кубчеттаа масло и печете в продължение на 15 до 25 минути, до златисто. Извадете от фурната. Оставя се да изстине леко. Да се съхранява в херметически затворена кутия до 3 дни.Могат да се притоплят в малък тиган.

планове над чаша какао/ una taza de chocolate

2011-10-25T08:40:00.000-07:00

от 9 сутринта слушам подкаста на Joy the Baker, пия 3та чаша какао и си чатя в скайп. Joy the Baker е блогър, който следя от месеци.
Нищо лъскаво и преизпипано, просто мн мое момиче. Испанската дума е taza {чете се таса} и значи чаша.
По-добре съм, вече слушам музика, наслаждавам се на храната, правя планове за 2та месеца до края на годината. Направих си списък. Обожавам списъци. Имам 3-4 тефтера в които пиша всякакви списъци, за пазаруване, за път, за планове, забравям ги, намирам ги отново... мн мое действие е.
извадка от
решения за ноември/декември 2011:) -

2. да се запиша на испански
3. подаръци да купя за близките и да ги опаковам; по възможност поне седмица преди Коледа
4. да ходя на фризьор 3 пъти месечно за сешоар, сега не могада си мия косата, а изправена мн ми харесва

мн, мн зле е склада

5. скрин или гардероб да купя за дрехите ми, които сега са един огромен куп в стаята, която ползваме за склад; котките се крият там. Икеа мн ми хареса, въпреки всички анти неща които четох. Може да не е топ качество, но е по-добре от големите бг магазини за мебели!
7. да пусна 8 поста в блога
8. да прочета 4 книги

а, да, сдобих се с още един персиец, който май бест френд Оги реши да сподели

нова котка

сладкия Нилсон (като маймуната на Пипи - от месеци искам да кръстя така втората си котка). И дотук с котките. 2 макс. Обещавам! Не искам да ставам от онези лудите жени с по 5 котки или нещо такова.

най-после свалих снимките от септември, от морето. Нали знаеш как обичам да пътувам, и сега страдам че няма накъде

Варна, септември, из среща на "рицарките"

с тази ръка

честно, наистина ли...

но ще се оправя. Скоро. Гъделичка ме пътуване, чувствам го.
*в какаото слагам нес кафе, за допълнително "изтикване" на вкуса, ммм

Счупването

2011-10-21T00:37:00.000-07:00

случи се случка с ръката ми

8 пирона, 3 часа операция, титан в мен

и ми е тежко

буквално

гипса е ужасно тежък. Вечер слушам молитвите от джамиите, и усещам сякаш съм в Английският пациент и Ралф Файнс ей-сега ще мине през пердето.

Срещу болничната стая има сива стена, това е гледката ми втори ден. Друг филм - Срещу стената, напомня ми за болка и насилие срещу героинята. Контрола не е в мен, падането просто се случи. Може да се случи на всеки, независимо какъв живот води, може да се случи в банята, в кухнята, в градината или докато летиш със самолет.

Сънувам стълби и че се подхлъзвам, точно както стана. Бях забравила, но мозъка си знае работата и ми напомни. Събуждам се и се треса от ужас.

Опитвам се да плача, за да се отърся от шока. Гледам филми, слушам Ела Фитцжералд и обмислям какво ще правя. Имам хора около мен, силна подкрепа, и пак ми е страшно.

Яд ме е на една позната, която ми пише - какво пак си направила. Все едно сама съм го пожелала, баси.

Ако изпадаш в депресия преди да действаш първо се замисли дали не си заобиколен от задници.

И нямам контрол върху ситуацията с това какво ще стане с ръката. Професор Емре казва че ще се възстановя напълно след 4 месеца. Кака казва, че ще боли заради спецификата на ръката там. Ще ходя при различни лекари да ме гледат и да кажат ще бъде ли така. Ще се погрижа за ръката.

А за душата, за душата как да се погрижа. Режим, работа, приятели, котката, друго не се сещам. М/у безралична и нещастна съм, някъде по средата се клатушкам и трепвам при всеки смс.

трябва да полекувам и тяло, и душа. Точно преди 10 години, бях на 16, влязох в болница заради един бой с момичета. Сега пак събитията са подобни - в болница съм с тежка операция. Не че има директна връзка, просто се сещам...

Сега сникерс, ще си говорим с Жорко, утре летим, лате, после вкъщи, уют, лекари, около работата, искам да гледам филм са. Айдееее

17.10

Днес трябва да се приберем в София. Мисълта за малките радости ме крепи – латето в Старбъкса на летището, евентуално подаръче, излитането на самолета, което усещане обичам, прегръдката на който ме чака в София, мекичкия Мъфи, чашите ми, да се обадя на тимлидерката ми в работата да знае, приятелите с които се надявам да съм заобиколена тези дни. Имам нужда от връзка с живота си какъвто беше. Имам нужда и от нещо повече, от по-силна връзка с мене си. Страх ме е че сега познатите ми ще ме гледат и ще ме съжаляват. И ще си казват добре че не съм на нейно място. Страх ме е да не стана жертва на собствените си мисли. Никой не ми мисли лошото, то са просто инстинкти за самосъхранение. Страх ме е че ще си седя вкъщи, напоследък бях вечно някъде.

Ще си запиша час за фризьор утре, там да ми измият и изправят косата, искам да съм хубава, за мене си.

Снощи се сринаха стените и си поревах облегната на Жорко. Той е институция в живота ми. Незнам дали сме се сближили след този случай. Чисто физиологично в някои аспекти знае за мен повече и от любовник вече. Предполагам че в ретроспекция ще оценя какво е направил за мен. Какво са направили сестрите ми за мен. И Оги, като плати сметката за телефон на Жорко. И всички които ме мислеха (Юле, смсите ти ме сгряха). Изобщо, другите хора ми помогнаха да се чувствам по-малко сама. Това подобрява доверието ми в света.

Та снощи докато си ревах в мрака до Жорко усещах че и плача лекува. Днес настроението ми няма отчаяния ръб от вчера. Сигурно тепърва има да се тревожа, в момента поне съм на тих остров, имам план за деня.

Ох, как ще ходя по дискотеки с тая ръкаааа.

Утре какво ли ще ми кажат българските доктори? Тук твърдят че е минало прекрасно, но дали?

Как ще изглежда белега? Наистина ли ръката ми ще си върне напълно функционалността? А ще има ли вреда за тялото ми от титана в дългосрочен аспект? По-малко да живея??

А залежаването и режимите?

Ще успея ли да се движа и да се поддържам, въпреки ситуацията? Или именно заради нея...

Изобщо, купища въпроси, някои неща зависят от мен, други не.


2 дни по рано

Току-що 2 хубави неща. Едното е че ще ме изпишат навреме. Другото е много лично и ще го запазя за мене си. Сега съм почти щастлива и готова за път. Независимо от обстоятелствата човек носи себе си навсякъде и всичко е до нагласата.

Блейзъри и скок с парашут

2011-09-28T01:46:00.000-07:00

Минаха изпитите - да живее тройката, нали била най-измъчената оценка.

Ще продължа да ви засипвам с калпава граматика, но пък с желание, ей!

Мъфи страда, ей сега казвам защо. Напоследък никаква ме няма вкъщи да го гушкам. Нощем си отмъщава като скача със слончето и кравата си (магнити от хладилника) върху завивките и ме буди. А аз скитосвам. Такъв ми е периода. Хич не ми се къщува. Заведения, вили, концерти, кино, там сме!

Страда и блога, майсторлъка е да го вкарам в променения ритъм. Есента е любимия ми сезон, събуждам се от размазана лятна дрямка и почвам да действам.

Имам толкова за разказване, че се разпокъсвам. Скочих с парашут - заедно с ДиМитко, който стана на 30 на този ден. От 3200 метра, свободно падане 200 км/сек и после кацане леко. Инструктора беше страхотен - един такъв уверен... като порасна искам да съм като него! После треперех! Усещането е за пропадане, сладък, сладък въздух, свобода, тотално отдаване на земята. Бях мн смела, много. Още си се пощипвам по бузите и си се радвам

преди скока

самолетченцето с което ни качиха

след скока

рожденника

публиката

публиката ми го прочете радостно преди скока - инструктора трябва да отреже сбруята ако нещо го закъса, за да се спаси поне той

хвъррр

Сутринта докато тичах видях че ми се вижда дъха, студ. Като малка си мислех че съм като дракон или че пуша, когато се виждаше.

2 морски пътешествия тази есен. Варна - в женска компания, мн смях, караоке фрустрации и дълги разходки. Следва Кушадасъ, в мъжка компания. Знам, ще помислиш че е студено, но пък желанието за пътешествия и ниските цени извън сезона си казват думата.

И... сдобих се с разни хубави неща като едно прекрасно сако на Дона Карън. Все по-офисно ми става във главата, поне на вид почвам да го докарвам на юпи.

Нови пътечки из Витоша. Като тази Кладница-Владая. Ако те мързи да катериш и искаш да ходиш 3-5 часа през гората това е мястото.

Нови, нови работи... време е да покъщувам че къщата ще се разпадне. Поне няма мръсни чинии.

втори шанс, ВСЯКА СЕКУНДА

2011-09-01T07:27:00.000-07:00

Трябва да уча за изпит.
Но пък...
не е ли сега идеалния момент да: си подредя подправките, да избърша праха, да се видя с някой стар приятел, да догледам първия сезон на Боржиите, да фантазирам как пека (много ми е топло и не мога физически да се домъкна до печката), да сгъвам пране и всякакви неща
само не и да уча.
Но от всичко най харесвам да браузвам и попадам на следното:

опс... не това, хаха, по този младеж (актьор от Боргиите) точа лиги аз, и предполагам доста Канадки. Той от Канада, заради това.
ето това исках да покажа (видяно в http://wideopenspaces.squarespace.com/):

"Ти решаваш всеки момент от всеки ден: кой си ти и в какво вярваш. Получаваш втори шанс, ВСЯКА СЕКУНДА."
преди да съм се разтекла по младежа горе...
да взема да дам на граматиката на Пашов втори шанс, а? :)

Септември ще бъде май

2011-08-30T05:59:00.000-07:00

Испанската дума на седмицата е septiembre (септиембре - септември).

В училище се оправях с оценките. Успявах да вляза под кожата на учителите и въпреки всичкия мързел да завърша. Класните по математика ми ги решаваше Оги , а в часовете по химия си четях романи. Интересна ми беше физиката и понякога литературата. В зависимост от учителите. В трети клас г-жа Сурлева ми наля в главата Стоян Михайловкси, цитирам по памет: "Един ръждясал търнокоп, незнам къде забравен, попитал лъскава една секира...." и т.н.

В седми клас спечелих награда за драматичното си изпълнение на "Не плачи майко, не жали..." по Ботев. Каква ли емоция ме е треснала във възрастта преди да се разбушуват хормоните? Помня само че стъжвах живота на майка ми със скандали и дневниците ми от това време са пълни с "още един тъжен ден в жестокия свят. Баща ми не ми даде да си ям мусаката с кисело мляко. От три дни не съм яла..." (така се почва и с eating disorders и оттам съм с уклон към drama queen)

И все пак никога не стигнах до септемврийски изпити, правя каквото правя, бягам от училище (последните 2 месеца от осми клас прекарах вкъщи със сложни маневри между изключване на домашния телефон да не се обади класната и заблуждаване на класната че съм с тежка форма на нещо си), но си взимам оценките преди да съм стигнала Големия Септемврийски Срам.

За сметка на това наваксах в бакалавъра. От 50-60 изпита съм взела над половината именно извън сесия. Тройката е благословия. На 26 и още не съм си взела всички изпити. Трудно е да работиш на пълно работно време, да ходиш на командировки, които са все по сесиите и да си редовен студент. И не само, поради глупостта на българската образователна система и най-вече на Софийския университет, не ми признаха нито един изпит от шестте ми месеца семестър в чужбина. No hard feelings, отидох за преживяването, но все пак нужно ли е да чешем още дълго егото на прашасали светила от университета като им взимаме изпитите само и само да е по тяхната програма?

И ето ме сега, уча за страдателното деепричастие (дума между глагол и прилагателно или глагол и съществително) от учебника по българска граматика на Пашов и попадам на следната красота, която искам да споделя с теб. В десети клас бях омагьосана от посланието на Багряна към Боян Пенев отпечатано в учебника по литература: "Ще ти разкажа най-хубавата си приказка, за да те приспя; и когато заспиш ще омагьосам душата ти, за да остане завинаги при мен."

Пробвах цитата върху едно-две потенциални гаджета, мисля че по ги интересуваше как изобщо да стигнем до леглото отколкото да ги приспивам.

Та ето и днешното съкровище на Багряна:

(Наклонените думи са деепричастия. Напълно излишна информация, не запомняй.)

Пожелавам ти и за теб септември да бъде май, и само в доброто настроение.

10 неща, които правят Зорница щастлива

2011-08-21T00:17:00.000-07:00

кой: Зорница

какво: автор на един от любимите ми български блогове за прекрасни рецепти, фотографии и истории http://zoraeos.blogspot.com/(снимките са на Зорница)

1. пролетта и възкресението на природата и живота, лятото с жарките дни,

изобилната и цветна есен и студената, бяла и чиста зима...

2. морето, прохладната морска вода и солта, която трудно отмивам от кожата

си..

3. планината, слънчева и зелена, мъглива и потайна...

4. да съм на път, да потеглям рано в свежа сутрин и да напускам още спящия

град...

5. местата с история.

6. дома си, ванилия, канела, босилек и кимион в кухнята... лавандула в

дрешника, плътните завеси в спалнята, удобния диван в хола...

7. кулинарни книги и храна, приготвена с желание и хубави продукти...

8. шалове. Един шал може да направи чудеса.

9. да улавям мигове с фотоапарат.

10. чистотата в отношенията и най-вече в хората, колкото и трудна да е за

намиране...

идеята от: http://wideopenspaces.squarespace.com/

книги за мъфини & Шоколадови мъфини с тиквички

2011-08-20T01:56:00.000-07:00

Има един ден в седмицата ми който е за печене на разни неща. Когато се уморя от излизане и работа и искам да слушам саундтрака на Амели Пулен си си слагам престилката и смесвам продукти до забрава/или опичане. Както знаеш мъфините са ми любим формат. След като купих поредните готварски книги установих че имам цяла колекция книги за мъфини.

И част от книгите не използвам.

Като сестра ми Ния и дрехите - веднъж ми каза че е намерила стила си с много проби и грешки. Голяма част от дрехите са отишли в гардероба в мазето или в кофата.

Заричам се да си купувам книги за които съм убедена че ще изпълня поне половината рецепти.

Мъфините имат специално място вкъщи - защото са лесни и вкусни.

Ето колекцията:

1. 1 Form - 50 Muffins

първата ми книга мъфини. Купих я в Германия и от 50 съм направила поне 30.

2. Втората книга, от същото издателство. Ако знаеш немски - безценна.

3. Разнообразих с къпкейкове. Разликата между мъфините и къпкейковете е че при вторите се прави глазура върху печивото.

4. Подарък от зет ми от Париж - 5 малки кексчета.

Тук е по-гурманско, завъртени продукти. И въпреки това не е трудна за изпълнение.

5. Следва книга за мъфини с плодове, засега имам 2 изпълнени рецепти оттам, които да споделя с теб, немска

6. Новите попълнения:

7. И:

8. Най се вълнувам за последната. Продадени 225 000 копия, на английски:

Оттука и рецептата за Мъфини с какао и тиквички. Каква комбинация, а! Не се позволявай на името да те откаже, както с морковите така и тиквичките добавят влажност и витамини на мъфина. Почти не усетих тиквичката в мъфините, а самите те бяха (свършиха бързо) леки и вкусни.

Преди да предтсавя рецептата и най-любимия мъфин вкъщи:

за рецептата:

продукти:

за 12 средно големи мъфина

280 г обикновено бяло брашно

2 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сода бикарбонат

1/4 ч.л. сол

2 ч.л. канела на прах

1 яйце

140 г кафява захар

90 мл слънчогледово олио

3 с.л. неподсладено какао на прах

2 ч.л. ванилова есенция

340 г рендосани тиквички

60 мл мляко или вода

85 г стафиди (по желание)

как:

1. Приготви формата за печене на мъфини. Включи фурната на 200 градуса.

2. В голяма купа смеси брашното, содата бикарбонат, бакпулвера, солта и канелата.

3. В средна купа разбий яйцето с вилица и добави към него в този ред: захарта, олиото, какаото, ванилията, тиквичките и водата/млякото.

4. Изсипи всички мокри продукти към сухите. Разбъркай и накрая добави стафидите. Тестото трябва да се излива гъсто.

5. С лъжица изсипи във формите. Печи около 20 минути докато върховете на мъфините се надигнат когато ги натиснеш леко.

En el Mar - На къмпинг в Гърция

2011-08-15T06:00:00.000-07:00

2 нощи не спах от пълнолунието

Малките бягства от София ми действат освежаващо. Последното беше от вчера, в Халкидики, Гърция. En el mar - (чете се "ен ел мар") - морето. Прекарахме там два дни. Тръгнахме в 4 сутринта, за да можем да пътуваме по хлад.

Къмпинга е до Сикиа в средния ръкав на Халкидики - Ситониа, на 160 км от Солун. Срещу къмпинга се вижда планината Атос, където монасите живеят в Атон и не допускат жена да стъпи (както и женски животни. Удивителното е че това не е спряло Атон да стане един от най-добре развитите резервати за изчезващи животни в Гърция).

от http://www.ibretravel.com/

дома ми за една нощ

Подминахме десетина къмпинга преди да пристигнем в 11 в нашия. След като опънахме палатките обядвахме в близката таверна - Океанос.

Таверната

планината Атос над Атонските манастири

За пръв път от дете съм на къмпинг! И нашия къмпинг беше подходящ защото има бани и тоалетни, заградено и уредено е. Цената за един ден на човек е 9 евро плюс престоя на колата в къмпинга.

Опитахме панирани калмари (нищо особено), гръцка салата (гръцката фета е прекрасна), пържени тиквички - тънко нарязани и панирани като чипс - страхотни, гирос и фрапе. Типично средиземноморска и свежа е гръцката кухня.

съседите

След това се къпахме в морето. Водата е солена и мека и успях да стигна почти до шамандурата. За кратко се оплетох във въжето на лодка, но успях да мина. Като някой научил се сам да плува на преклонните 17 това си беше успех. Направихме обиколка на плажа под пълнолунието.

по плажа

Загорели (а някои и изгорели) се прибрахме към 8 за вечеря в таверната. Чу се сблъсък на улицата и после втори и трети. Пиян шофьор обрал боята на колите спрели на пътя. Всички скочиха да огледат щетите или да се включат в случката. Един такъв дух на празничност в малката общност от местни и гости. Най-пострадала беше австрийската бабка която се вайкаше "Шайзе, шайзе".

шезлонги

Само за...

След вечерята която поляхме с маламицина - тръпчива резина и узо отидохме пак на плажа пушим наргиле. А хората из къмпинга се смеят и си говорят или се къпят. Едно спокойствие такова... макар че.. от какво трябва да си почиваш, за да идеш за седмица на подобно място, където нямаш удобствата на цивилизацията? Мистерия, май съм твърде градско момиче и имам нужда от лична тоалетна, моя си кухня, дивани и лесен достъп до топла вода.

Но за една вечер е освежаващо.

На сутринта се събудих от птички и слънце. Плаж, фрапе, мусака, плаж, с книга под ръка... ех. Прибираме се и има смях в колата, подпален и от няколко гръцки бири Митос. Вкъщи сме в 2 сутринта.

Какъв край на седмицата, каква умора, какво освобождаване на енергиите и вдъхновение... Та, да се захващаме на работа до следващата идея.

до скоро, Гърция

(от магазинче край пътя се сдобих с каперси и ядливи мъниста за декорации за мъфини, какво ли да измисля сега)

Фото съвети 1

2011-08-10T01:25:00.000-07:00

Днес тичах за първи път от няколко месеца. Събудих се, обух маратонките и изхвърчах. Ударих един крос из парка срещу нас. Мозъка ми нещо се помръдна някъде нависоко. После душ, праскова, лате и сега виждам по ясно навън, макар и прозорците ми да са за миене. После открих на десктопа и следното:

чакало си е момента да го разбера.

Предизвиквай, бъди различен, бъди непрактичен, бъди всичко което би утвърдило целостта на устремеността и творческото виждане срещу тези които играят на сигурно, хората които живеят в обикновеното, робите на нормалното. - Сесил Бийтън

Да си нормален има стотици значения. Боря се със себе си заради предубежденията, които имам в главата. Докато чета ръководство за снимане прочитам и следното:

- Търсете винаги различната гледна точка, не се притеснявайте да приклекнете, за по-ниска гледна точка или да се качите на нещо, за по-висока гледна точка. Ще се учудите колко по-различни ще стават кадрите ви, в сравнение с тези, направени само от нивото на ръста ви. (когато говоря с племенниците ми гледам да клякам на тяхното ниво, не е ли това различна гледна точка)

- Обръщайте внимание на детайлите, избирайте необичайни и интересни ракурси. Оглеждайте се назад и настрани, често добрият кадър може да се окаже зад гърба ви. (както в отношението с хората - смяната на разговора или мил жест значат повече от всички обяснения)

- Избягвайте да правите снимки, каквито вече сте виждали в туристическите справочници или в албумите на приятелите си. Ако отивате на ново и непознато място, прочетете предварително информация за мястото, а когато вече сте там, опитвайте се да откривате и заснемате нови и интересни неща. Снимайте типични за страната хора, а картичката със статуята на площада можете да си купите от всяка сергия. (да, отговора за личното щастие, за най-ефикасната диета или най-забавното хоби е лично в мен и не е това което харесва Пенчо или Славейка например. Тичането е един от начините ми да почивам, и не значи че ще работи по същия начин за Митко, така че няма да го принуждавам да тича с мен)

Ех, колко важи това и за живота ми, има на какво да се научи човек от фотоапарата си.

И докато седя по половин час вечер на терасата, за да хвана на фокус луната, ето какво натворих тези дни (модела е племенничката Сияна):

http://www.flickr.com/photos/sharenasol/

10 неща, които обичам* - Вероника

2011-08-05T05:27:00.000-07:00

*по идея от http://wideopenspaces.squarespace.com/

1. чисти чаршафи. Няма нищо като миризмата на чисти чаршафи съхнали на слънце.
2. гръмотевични бури когато съм вкъщи. Вълнението ми нараства с всеки гръм.

3. сноуборд. Скорост, вятър в шапката, движението по съскащия сняг.

4. лате с пяна. Пухкаво, топло, сутрин и ранен следобед. За мен е символ на уют и обикновеност.

5. да пека разни неща. Да разбъркам тестото. Да гледам как кекса се надииига, да го ям с добра компания топло.

6. миризма на нова книга и да я чета с часове

7. миризма на мокър прах по улицата през лятото когато вали. Миризмата на измит въздух след дъжд.

8. Мъфи котарака. Мек, умен, палав, перфектната котка дори когато ме буди сутрин като ми стъпва по лицето.

9. да се смея до сълзи, шумно и силно. Няма такова облекчение

10. да пътувам, където и да е. Да сменям обстановката и да се връщам назад като обновявам.

Мъфини с рокфор, круши и орехи и рожден ден

2011-08-04T06:02:00.000-07:00

От няколко месеца зет ми работи във Франция. Донесе ми малка книжка за солени мъфини, а сестра ми преведе рецептите. Въвлечени са в страстта ми към печенето на мъфини и блогърстването.

Френската кухня ми харесва и не се изненадах че тези мъфини ми са ми вече любими. Другия път ще си поиграя със сирената, за да открия по-достъпен вариант на грюер.

Пекох ги на втори август, ден след рожденния ми ден. Трябваше да се разсея от махмурлука. Но основната причина да пека беше новия ми DSLR фотоапарат Canon 600D. Мечта от близо година, осъществена с помощта на Митко и няколко часа потене в магазина на Фото Павилион. Имам да се уча, за да започна да правя снимките, които искам. Готова съм и съм ентусиазирана.

Не съм съвсем доволна от първите опити, все още ми е трудно да повярвам че имам това нещо, което ме е страх дори да държа.

Първи опити:

И рецептата (копирам текста от това което сестра ми преведе):

КЕКСЧЕТА С РОКФОР,

КРУШИ И ОРЕХИ

За 8 мини кесчета:

Продукти:

130 гр. брашно
2 яйца
50 гр. настърган грюер
60 милилитра мляко

60 милилитра зехтин

2 ч.л. бакпулвер
Сол, пипер
40 гр. надробен рокфор

40гр. круши, нарязани на парченца

- Загрейте фурната на 180 градуса.

2
- В купа разбийте яйцата със
зехтина и млякото. Добавете
брашното, грюера и рокфора,
парченцата круша и ореховите
ядки. Посолете, сложете черен

пипер и разбъркайте.

- Внимателно добавете

бакпулвера, след което изсипете

тестото във формички и веднага

го сложете във фурната. Печете

около 25 минути

4
- Оставете готовите кесчета малко
да се охладят преди да ги извадите
от формите.

за Живеенето и Той не е Перфектен

2011-07-29T08:42:00.000-07:00

Когато прочетох двете неща в този блог реших да споделя и тук:

Да живееш доволен и с малко; да се стремиш по-скоро към елегантност отколкото към лукс, и повече към изтънченост отколкото към мода; да си достоен, не вдъхващ респект; и заможен, не богат; да учиш здраво, да мислиш тихо, да говориш леко, да се държиш открито... да слушаш звездите и цветовете на цветята; младите и старите, с открито сърце; бъди отворен за случки, никога не бързай... това е моята симфония.

- Уилям Хенри Ченинг

И .. за любовта

Той не е перфектен. И ти не си, и вие двамата никога няма да сте перфектни. Но ако може да те накара да се разсмееш поне веднъж, кара те да се замислиш поне два пъти, и ако признава че и той е човек и прави грешки, дръж се за него и му дай всичко от себе си. Той няма да ти рецитира поезия, не мисли за теб във всеки момент, но ще ти даде част от себе си, която знае че можеш да счупиш. Не го наранявай. Не го променяй. И не очаквай от него повече от това което може да даде. Не анализирай. Усмихвай се когато те прави щастлива, крещи когато те ядоса, и се остави да ти липсва когато го няма. Обичай силно когато любовта я има. Защото перфектни мъже не съществуват. Но винаги има един мъж който е перфектен за теб.

- Боб Марли

Пожелавам ви Щастлив край на седмицата и на дългия юли!

En El Jardin - в Градината

2011-07-25T13:41:00.000-07:00

В градината на мама (на испански El Jardin - ел хардин) в момент в който нямам думи за казване се сещам за любима история.

Сияна, Бобчо, аз на вилата

Имало в Марсилия стар рибар който по цял ден се излежавал и мечтаел. Дошъл един богаташ и го попитал какво прави. "Улавям мига и се наслаждавам на дните си", казал рибаря, "И защо вместо това не работиш, за да спечелиш пари за по-голяма лодка, за да можеш да ловиш повече риба и да печелиш още повече пари...". "Какво ще правя с още повече пари?" попитал рибаря. Богаташа казал: "Ще наемеш други да работят за теб, а ти ще се излежаваш по цял ден."

"Виждате ли, господине", казал рибаря, "Аз това и сега го правя".

Късметлия... има вода, прясна риба, зехтин, барачка край брега.

Прекрасен.

Един скъп приятел се чуди какво да прави с живота си. Няма деца, жена, заеми, птичка е. Страх го е от това че има толкова избор пред себе си. Само не забравяй че какъвто и избор да направиш той живота е прекрасен. Не обстоятелствата, а как ще ги приемеш го правят такъв. В страната с най-висок жизнен стандарт хора избиват други заради убежденията си, в мръсните индийски улички се чува смях и любовна песен.

Острови обикновеност сред лудия свят в стремеж към победа, печалба в края на месеца/тримесечието/годината, въображаема любов или вечери в които Hurts ще ми изкъртят мозъка с "it's such a wonderful, wonderful life", а съседите пържат бухтички и правят шумен секс (причината да не заспивам). Да се опитвам да уловя момента е като да гоня щастието на рибаря. То не е за постигане, то е да му се оставиш да те залюлее за малко, докато дойде някоя друга въртележка и друга емоция те повлече към друго настроение.

Градината на мама ме отвежда къде ли не, цветя, цветове, ахкам, и пак - долу, да се спра за момент и да си полежа на земята, сред пръстта и малко вятър. Прекрасен.

Ще забравя какво съм мислила. Най-силното послание сега е липсата на такова. В такива вечери когато няма значение къде съм, все едно съм на луната, мога да усетя себе си в много силна степен, като да се гледам във филм. Когато бях пубер постоянно ги имах тези моменти, хормоните, сега са кротнали и слава богу.

По-добре нищо да не казвам и да забравя. Най-безопасно. Пикселите ме пазят от мене си. Сънувам неща които не са били, прекрасни неща.

Изведнъж отварям очи и виждам всичко на фокус. Срещу мен блясва светлина и осъзнавам че съм била заслепена.*

Както казва чичко Букай - и това ще мине.

*по текст на Hurts

Galletas con limón, сладки с лайм

2011-07-08T08:37:00.000-07:00

Испанската дума на седмица всъщност са цели три думи: Galletas con limón, сладки с лимон, или с лайм

Да не се движа както обикновено си има и предимства - започнах да кръстосвам американски блогове за храна и фотография и сега съм запазила стотина рецепти за опитване. Когато седя вкъщи и не готвя или чистя, или други досадно нетрайни неща, си мисля дали пък не си губя времето. Гледам филми, чета си нещо, гледам сайтове и попивам чуждия опит.
Някои от най-добрите ми хрумки идват по този начин, като си храня душата без да си го поставям за цел. А когато си мисля че правя нещо прекрасно, например за здравето си, като да ходя пеша вместо да хвана рейса, си счупвам пръста на улицата. Оползотворявам си времето, но се случват разни неща.
Не че трябва да затворя прозорците и да се отдам на филмов маратон, а просто... няма загубено време, има различни начини да стигнем до усещането за хубаво живеене. Всеки си има негова си походка и маршрут дотам. Няма да се откажа от това да правя упражнения или да карам сноуборд защото е трудно и мога да се контузя, не бих се отказала и да се моткам понякога по гащи из къщи и да си ям сладки. А тези сладки по-долу... ммм... бих ги правила поне сто пъти и пак ще ми напомнят за лято и за усещане за удоволствие в обикновения ден. Открих ги при безцелните ми кръстосвания - препоръчани бяха от близо триста души в блога на mybakingaddiction Горещо препоръчвам и аз, и Митко, който (о, чудо) се откъсна от играенето на Star Craft, за да ги опита.
за около 24-30 сладки

цялото тесто е 3300 калории

Състав

2 3 / 4 чаши обикновено брашно
1 чаена лъжичка бакпулвер
1 / 2 чаена лъжичка сода
1 / 2 ч.л. сол
1 чаша масло, омекнало
1 1 / 2 чаши бяла захар
1 яйце
1 / 2 ч.л. екстракт от ванилия
настърганата кора на 1 лайм
3 супени лъжици сок от лайм
½ чаша препечени кокосови стърготини
1 / 2 чаша захар за овалване на бисквитите

маршрути

1. Загрейте фурната до 180 градуса. Покрийте голяма тава с хартия за печене.
2. В малка купа смесете брашното, содата, бакпулвера и солта. Оставете настрана.
3. С помощта на миксер разбийте заедно маслото и захарта докато стане гладка и пухкава смес.
4. Добавете яйцето, ванилията, сока и кората на лайма.
5. Смесете стъпка 4. с брашнената смес.
6. С чаена лъжичка загребете от тестото и овалете в захарта. Поставете топките на около 4 сантиметра една от друга.
7. Печете 8 до 10 минути в предварително загрята фурна, или докато леко покафенеят.

8. Оставете за около 2 минути преди да ги махнете от хартията и оставете да изстинат.

Испанска дума на седмицата - Hogar, дом и мъфини с малини и маково семе

2011-07-03T02:58:00.000-07:00

Новата дума на седмицата е от испански и се пише Hogar (чете се Огар) или Дом. В последните две седмици работя от вкъщи, от моя дом и почти не излизам (добре че имам верни дружки които идват да ми правят компания). Затова и думата на седмицата - защото лекувам рани от софийските бойни тротоари (те и на бойни терени приличат) в дома си. Всичко се случи след като стана нещо с крака ми. В 108а на Пирогов ми казаха че май имам леко спукване на пръст и ще ми мине до 2 седмици. Две седмици ако излизах ходех с туристически сандали докато вчера реших да ида на балет със затворени обувки (за пръв път след болката). Е, пет минути по-късно същата болка се появи пак. В салона преди да почне балета насълзих очи с мисълта че още две седмици няма да мога да тичам в парка или да ида на планина (е, и се зарадвах че ще имам извинение да нося удобните анатомични сандали). Добре че до мен беше приятелката ми Гери та да не рухна от мъка.

Защо ви занимавам с всичко това? Защото блога се превръща все повече в част от моя живот. Митко ми подхвърли идеята че той ми е за отпускане и развлечение, не ми беше хрумвало да го мисля за него така, то просто се случва.

Преди да се случи балетната драма бях с мама на вилата в Гурмазово - първото ми излизане от града от няколко седмици - особен период за някой който списва блог и за пътешествия, но и то си има предимства. Градината сега е пълна със зеленина, череши, домати, зелен лук, вишни, розите на мама в най-различни цветове. Задачата ми беше да си набера малини. Има няколко места из градината с малинаци, провирах се между тях и пълнех купичките. Има нещо успокояващо в това да си навън, да береш и да оставиш мислите си да текат. Не че мечтая да стана берачка на разни неща, предполагам че ще се отегча бързо. Но самия факт че върша нещо различно от това да съм вкъщи и да "цъкам" на компютъра е освежаващ. Различното е това което ме зарежда, застоя ме обърква. Често имам хиляди идеи в главата, които просто нямам енергия да осъществя. Но когато осъществя поне едно нещо е прекрасно.

Вечерта се прибрах с над кило малини и докато измислям какво да правя с тях, като ми хрумват неща като "замразявам" и "малиновка" реших да спретна ето тези мъфини, горещо препоръчвам, а миризмата из моя Hogar е прекрасна, на плодове и на Освежаване:

адаптация от Muffins GU

за 12 мъфина

Съставки:
250г брашно
80г неутрално олио (слънчогледово или от гроздови семки)
2сл маково семе
2чл бакпулвер
1/4ч.л. сода бикарбонат (може и без)
2 яйца
250г кисело мляко
125г захар
1сл ванилова есенция
Как:
1. Загрявам фурната на 180 градуса. Намазвам форма за мъфини с масло или олио или слагам 12 хартиени формички. Измивам малините и върху тях изсипвам ваниловата есенция. Смесвам брашното с бакпулвера, маковото семе и содата.

2. Разбивам заедно олиото, яйцата, захарта, яйцата и киселото мляко. Към мократа смес добавям бранената смес. Накрая внимателно добавям малини и леко разбърквам.

3. Пека за 20-25 минути на средна решетка и оставям да изстинат.
Опитах ги и с крема сирене, страхотни са!

Тъмна Индия

2011-06-29T05:20:00.000-07:00

New Delhi

Човек е човек когато е на път и когато е на гости.

Скоро идва рожден ден. На рожден ден държа да съм в отпуск, с приятни хора, понякога далече. Даже често – преди две години веднага след рожденния ден заминах за Индия.

Индия... какво да ти кажа освен че на връщане в самолета ми се плачеше за миризмите и, за храмовете, шаренията, маймуните, планините и. Никога с друга страна не съм се чувствала така смачкана и свързана. И никога не ми се беше случвало да се прибера в София и да си мисля колко са чисти улиците и хубави тротоарите и колко е подредено.

Още изтръпвам при спомена за плъха който ми се навря в обутите със сандали крака в центъра на Делхи. Пищях. Те плъховете там си обикалят необезпокоявани по човешките тела налягали на гарата. Вечер пръскат с ДДТ да ги изтребят.

Първото ми впечатление беше от летището – кацнах през нощта. Миризмата ме блъсна от изхода на гейта – на подправки, на урина, на тълпи. По тротоарите на Мумбай бяха налягали десетки тела. И рикши навсякъде, дори в 2 сутринта. Във Флоренция срещнах група индийски туристи, усетих същата миризма от саритата им, пропила се е в платовете.

После дойдоха летящите хлебарки. Събуждам се и гледам как си прелитат през решетките на прозореца. И неслучайно има решетки. Един плъх също навести прозореца, но не можа да влезе през решетката.

Следващо усещане – тълпата. Потоци от хора към спирката на влака които те блъскат, търкат се в теб, дишат в лицето ти, и ти в техните. Усещане за липса на лично пространство, лукс с който западняците така сме свикнали. Добре че има вагон само за жени, те са нисички и шарени. Саритата им са в цветове отвъд дъгата, ярко жълто, розово, синьо, златно! И красиви лица. С моите 180 сантиметра съм като гигант над тях. Усмихват ми се, пипат дрехите ми, кимат ми, опитват се да ми продадат шал и фиби.

Храната – пикантно, люто, изгаря гърлото, лека-полека свиквам. И вкусните хлебчета, и ориза. След време все се сещам за джинджър, самата миризма ми напомня на иднийска жега и мусон.

оризови полета над Калкута

шаха лежал на върха докато жените му го забавлявали

Кравите като бездомни кучета обикалят града и ядат от кофите за боклук, а маймуните аха и да ти откраднат неща. Една взима колата на другарчето ми, отваря я и си я изпива от улицата. Гледам безпомощно и се хиля.

девойка в изоставения кралски комплекс Фатехпур Сикри

Тадж Махал в далечината

После Делхи, Джайпур, Агра, Фатехпур Сикри. Магически имена за които съм чела в приключенските книги и приказките. Пренасям се при шаха и харема му. Евнусите давали на жените му опиум, за да не страдат по свободата си, цял град-змиярник от жилища на красиви жени от цялата страна е събран под кралския дворец. По стенописите се вижда как докато правят любов шаха лежи отдолу, жената отгоре в люлка, а евнуха отстрани повдига и сваля люлката върху тялото на шаха. Страната от която идва Кама Сутра.

Тадж Махал

прозорците през които гледали съпругите на шаха

Там сме по времето на мусона. Изведнъж лисва дъжд, пердета от дъжд пълнят улиците. Заради боклуците улиците стават вирове, от прозореца виждам как водата стига до кръста на малко момче и внезапно спира. Изгрява слънце, водата се оттича. Качваме се на слонове и децата тичат след нас. Гигантски бели хора. Нямам против да забавлявам народа, все пак аз им взимам нещо като отивам в земята им, имат право да се позабавляват на мой гръб.

червена коала

по пътя към градчето Силигури, Западен Бенгал

В Розовия град сградата на съпругите на падишаха, стена от плетеници от камъни. Построена за да могат през дупките в стената съпругите да гледат кой минава по улицата без да бъдат видени.

Съпруги... и най-прославената – Мумтаз Махал – съпруга на мугалския император Шах Джахан. Онемях там – откъдето и да я погледнеш, сградата строена през 17ти век изглежда въздушна. Бял мрамор с инкрустации от полускъпоценни камъни. При движението на слънцето изглежда златна, розова, като облак. И отвъд нея – град Агра и картонени кутии за живеене на милионите индийци. Яд ме е на шаха – любимата му жена умряла при раждането на четиринадесетото им дете. Ами как няма да умре в онези времена след толкова бременности, та тя е изкарала две трети от живота си бременна! И после бил съсипан от мъка, та разорил страната, за да построи Тадж Махал. Засилил се да построи в съседство реплика в черно, за себе си, но сина му го спрял и го затворил в замък на околните хълмове. Домашен арест. Можел да гледа Тадж Махал през прозореца и да разсъждава върху феминизма. 14 деца!

индийско момиче в Хималаите

Следват Хималаите. Докато пиша и преживявам. Даржелинг а градче на север от Делхи и Калкута. За да стигнеш дотам летиш със самолет с няколко спирки. Каца, слизат пътници, отлита, и пак така. Кацаме в Силигури откъдето хващаме джип нагоре в планината. След като петместният джип натоварва осем човека ни отвежда сред джунгла на 3000 метра височина и после се спуска до 2050м. н.в., за да влезем в Даржелинг. Града на чая, на хладното (казах ли че когато кацнахме в Делхи имах чувството че се изпържвам жива под слънцето), на питателната непалска кухня (картофена супа с лимонена трева). Три дни в рая на хубавите китайски стоки и чая. Оттук виждам и първия ми осемхилядник в живота – и третия по височина в света – Канченчунга на 8586 метра. В градчето има хималайско училище за алпинисти създадено от Тензинг Норгай, първия шерпа качил Еверест.

махала на Даржелинг с чаени полета

Отдъхвам си. Последната вечер сме канени в индийско семейство на вечеря. Никога не опитвали месо. Толкова вкусно без млечни и месо не съм яла. Даже не е люто! Домакинята се е постарала. Средна класа към заможни – децата учат по цял ден, за да успеят. И за какво е целия стремеж?...

Да се върна мисля, мисля, някой ден пак. Вкуса го има още, силен.

"махала" на Даржелинг

Испанска дума на седмицата – bruja и за книгите

2011-06-21T02:32:00.000-07:00

Четене – първи етап:
Сестра ми Ния ми чете Малкия Мук, а аз си лежа в леглото. Харесва ми да ми чете, преправя си гласа. Прекъсва по средата, за да провери дали я слушам и ме кара да разкажа приказката докъдето е стигнала. Това не ми харесва.

Четене - Втори етап:

На 9 съм когато започвам да чета книгите на Тери Пратчет. Сестра ми Лора ми подари големия Faust Eric пълен с картинки на Смърт и чудовища. През тийнейджърските си години изчитах всичките му книги. Кака ги купуваше, в началото по 4-5 лева от Славейков. Нареждаше по рафта и беше мой ред да ги прочета. Всяка нова книга от Света на Диска е радост.

Бях влюбена в Керът от Стражите, в червенокосия Морт, Дядо Прас си го биваше, а понякога вечер чувах как сестра ми се смее от стаята и докато чете приключенията на баба Вихронрав. Светът на Диска беше и начин да се свържа със сестра ми, да имаме още едно общо нещо.

Четях безразборно, каквото има в библиотеката вкъщи или в читалището на Плиска. Морските истории на Салвари са последвани от Джек Лондон, сестрите Бронте и тук-таме Оливър Туист за драматичност.

Има и Шогун на Клавел, и лятото с Война и Мир (бях на 13, една мъдра възраст тъкмо преди да изтъпееш от хормоните), поплаквах на Ремарк и откривах сексуалността си на Анаис Нин (и Други неща открих там, наред с „Месаря” в нощното шкафче на възрастните). Поредиците на Бард също са на почет, но не пренебрегвам и малките книжки от комунизма – поредица „Галактика”.

Краен етап: Четене – пристрастеност:

Някъде по средата се появява и Колелото на времето – 11 тома с по над 800 страници фантастика.

Ния си купува първите, аз и Лора започваме да ги четем покрай нея. Няколко години поред излизат томовете, моменти в които бягам от училище и не спя през ноща, за да мога да довърша поредната книга.

Четенето през годините ни свързва по един особен начин. Историите които сме прочели поотделно правят общи преживявания, фантазии за исмислени светове. Тери Пратчет не ни познава, но ние се запознаваме една с друга покрай него. Не е ли фантастично?

Думата на седмицата е BRUJA, чете се БРУХА, вещица. Защото: Изкарах успешно още един курс по испански в Сервантес – обожавам езика. И: Преди два дни затворих I Shall Wear Midnight, една от най-новите книги на Пратчет, който е болен от Алцхаймер. В книгата млада вещица се бори със злия дух който кара съгражданите и да мразят вещиците и всичко Непознато.

Една от вещиците казва че злия дух на омразата влиза там където е добре приет. Това ме кара да се замислям за мене си, за гледната ми точка към близки, колеги, хора които срещам през живота си. За умението ми да се поставям на тяхно място, а то не е голямо, уви.

И другото за което се замислям е за електронен четец, за да си свалям книги на цени като от едно време на Славейков и да ги чета където и когато ми се ще без да изсичам дърветата на планетата.

По-джиджаният вариант

по-евтиния вариант - Kindle

ако някой ги намери на улицата и не му трябват - знаете къде съм (усмивка)

Доматена крем супа с крема сирене

2011-06-09T07:00:00.000-07:00

Сутринта се събудих от гръмотевици. Мрак, дърветата се огъват от вятъра, Мъфи застанал на прозореца и дебне отлитащите гълъби. Обичам сутрини, когато не ми се налага да бързам за някъде, правя си мляко с кафе, пускам компютъра да проверя пощата и гледам бурята.

Преди да ме настигне денят в мен настъпва затишие. Мога да мисля над пяната на латето за канелата в него, да кроя планове за деня, да почета. И да планирам какво ще ям днес.
А напоследък си правя доматена супа която открих в немския сайт на издателство GU. Историята е такава: докато живях за малко в Германия си купувах книги с рецепти и си харесах тези на GU. Оттам и първите ми мъфини, първата ми торта. Насъбрах 4-5 книги и взех да оглеждам и сайта им с рецепти. Немците описват достъпно и подробно. А и упражнявам немския си като разшифровам рецепти в немски сайт. Доматена супа ми е любимото нещо сега, сбогом сухи супи в чашка!

Като малка обичах да грабна бучка сирене от соленото домашно на мама Гица, да си откъсна домати от оранжерията и, и да си ги изям скрита сред листата на лозето. Мама Гица, така казваме на баба ми по майчина линия, за да не остана по-назад от мама Дорче, бабата по бащина линия си отглежда доматите от семето. Разсада седи на слънчевото бюро в детската стая в кофички. Доматите после ми се струват пълни със слънце, целият им живот е бил през лятото, в парника, на топло. Комбинацията от домати и сирене и до днес ми е любима и като сос за спагети, и като шопска салата, върху пица, или просто така – само те.

Това са и основните съставки на рецептата която открих още през зимата, но почаках да се появят на пазара повече домати, нали уж да са по-истински. И се получи... най-любимата ми комбинация на домати и сирене след онази от детството, там в лозето.

Книгата е Холестерол под контрол, но не се оставяй заглавието да убива апетита ти. Всъщност здравословните ястия могат да бъдат и много вкусни и лесни.

Рецептата:

За рецептата трябват: (2 порции, 135 калории на порция)

100 гр лук, 300 г домати, 1 малка тиквичка (100 г), 1 супена лъжица зехтин, 200 мл зеленчуков бульон, 50 г крема сирене (ползвах Филаделфия), 5 клончета от босилек, сол, черен пипер, 1 чаена лъжичка къри на прах

Стъпка 1

В Обелете лука и нарежете. Измийте доматите, махнете дръжките и нарежете на кубчета. Тиквичката се измива и се нарязва на малки кубчета.

Стъпка 2

Загрейте олиото и запържете лука, докато омекне. Добавят се и доматите и се покрива с бульон. Оставете да къкри на слаб огън за 5 минути. Супата се пасира с крема сиренето.

Стъпка 3

Добавете тиквичката на слаб огън за около 10 минути да се готви в супата, но не се вари. Нарежете босилека наситно. Супата се поръсва със сол, черен пипер и къри и се поръсва с босилек.

Ако си много гладен, добави отстрани ориз или кускус. Гарантирам задоволяване на сетивата.

Ciao от Тоскана и брауни с крема сирене

2011-06-06T13:28:00.000-07:00

авио шоу в Пиза

Както разказвах се разходихме до Тоскана. Флоренция е главния град на Тоскана с население от близо половин милион. Освен нея видяхме и Пиза, Сиена, Сан Джиминяно. Все градове с история от древни времена.

Когато пристигнахме във Флоренция тъкмо беше валяло.

Сградите измити, въздухът свеж, онзи момент след буря в който всички излизат да открият един отдъхнал град. Центърът на Флоренция е лабиринт от пешеходни улици като от всеки ъгъл изскача някой прозорец с кепенци и цветя или магазинче. А аз си падам по магазинчета повече отколкото по музеи. И по пазари - а такива във Флоренция има - като голямото хале до катедралата на Флоренция където можеш да тестваш сирена и вина от района. Има нещо в това да си пазаруваш от сергия, нещо лично. Преживяването е друго когато си купиш плод от някой който го е произвел или преносил. Както и да си купиш качествена храна - все пак я пъхаш в себе си. Друг е въпросът колко качествена е храната от био магазините сравнена с тази в суперите... И колко е природосъобразно да се пренася на хиляди километри като пресметнеш колко и струва на природата транспорта.

терасата на хотелската ни стая

Да се върна на Италия - купих си картички и чаках момента да седна да си пия кафе и да гледам хората докато си пиша картичките. Момента дойде почти накрая - има толкова неща за правене в Тоскана! Музеите Уфици, на Академията, Дуомо, капелата на Медичите, пицарии, Чинкуе Тере, Пиза, магазини, фестивал на желатото... прибирахме се следобяд за сиеста по време на жегата и после вечер пак навън обикаляме до 11 - 12. Няма време за картички! Докато не кацнах на терасата...

Сан Джиминяно

Преди да заминем имахме гости - сестра ми със зет ми и децата, беше от тези гостита дето после ти се иска да продължиш хубавото усещане и да имаш още гостита.

племенниците ми Сияна и Бобчо

Направихме си пържоли и от мен брауни с крема сирене. Става традиция да си имам гости в седмицата преди да ида някъде.
Браунито стана страхотно, не случайно и на http://www.kuechengoetter.de/index.html е гласувано в топ 10 на техните над 10 000 рецепти.

Браунито е като сладък завършек на гостуването, тежко, меко и шоколадово. Какво по-хубаво след барбекюто на ветровитата тераса?

Браунито идва от Северна Америка, представено първоначално на изложение в Чикаго, САЩ.
Може да се направи с ядки, сметана, сушени плодове, и винаги съдържа шоколад.

Съчетанието между богатия вкус на шоколадовото брауни и лекия, млечен вкус на свежото сирене сестра ми да потвърди, че това е от любимите и десерти. И аз да излапам едно парче докато още изстиваше на прозореца.

А когато къщата замирише на шоколад и запечено сладко сирене... уют, добре дошъл.

рецептата:

50 грама тъмен шоколад (70% какао маса), 50 г масло, 1 яйце, 100 г захар, 50 г брашно, 25 г масло, 75 г сирене, 40 г захар, 1 яйце, 20 г брашно

Стъпка 1

Застелете формата за печене с восъчна хартия. Загрейте фурната до 175 °. Начупете шоколада и го разтопете с маслото на водна баня. Когато се охлади, добавете вътре яйцето и захарта в шоколадовата смес и добавете брашното последно.

Стъпка 2

Крем сиренето (ползвах Филаделфия) се разбива с омекналото масло. Захарта и яйцата се добавят и последно се добавя брашното.

Стъпка 3

Шоколадовото тесто се изсипва във формата и отгоре се слега сместа със сиренето. Във фурната (в средата, вентилатор 160 °) печете 30-35 минути. Тестото трябва да остане меко. Оставя се да изстине във формата и се нарязва на осем парчета. Всяко парче има 250 калории.

търси се...

2011-06-03T04:24:00.000-07:00

Какво и трябва на една жена да е щастлива?
Кафеварка, цветя и пътешествия. Фасулска работа. Започвам с по-малките...
Още от Италия след курса ми за баристи там си пожелах:

Биалети, каквато е и марката на кафеварката, е инжинера създал формата на кафеварката.
За спалнята си пожелах орхидеи, ще седят чудесно на един стол който намерих на улицата в снежна нощ и пребоядисах в лилаво.

Като съм почнала с вкъщи - мечтая си за подобен стол, ако някой знае къде има в София... за да си пия сутрин латето на терасата.

Следва спирала от любимата ми марка гримове, за която ми каза сестра ми: МАС, а и нали знаеш че трябва да сменяш спиралата на 6 месеца. Скоро изтича срока на моята.

нещо което ще ми полезно за блога и въобще за снимки: DSLR

почти накрая - от маса време мечтая за тренчкот. Но не какъв да е, а Burberry

и накрая - едно пътуване мечта - курс по испански в Буенос Айрес за 2 седмици и после 2 седмици обиколка на страната. А като си развихря мечтите стигам и до Антарктида от Ушуая - най-южния град в Аржентина и в света.

ледник в Аржентина

ако някой ги намери на улицата и не знае какво да ги прави, знаете къде да ме намерите...

Чинкуе Тере - 5те земи или сбъдната морска мечта

2011-06-02T15:07:00.000-07:00

По следите на целта ми 30 до 30 отидохме в Италия.

Чинкуе Тере, или Петте земи беше от основните цели. За него разбрах от 501 Must-take Journeys (книга пълна с идеи и вдъхновения).


гробищата на Манарола

ЧТ са пет малки села на брега на Средиземно море, на половин час с кола от Пиза. Заобиколени са от планини и лозя. Районът не е бил посещаван допреди век, после придобива статут на обект на световното културно наследство (как се казва това на български...) от ЮНЕСКО заради уникалноста на мястото. Представи си - след като Генуа и Пиза стават силни републики започват да гонят пиратите от Средиземноморието. На малки рибарски общности им става лесно да се заселят в Петте Земи, защото няма пирати които да ги ограбват и тормозят. Живеят изолирано и скромно (какво ли е да ядеш само риба), но имат необходимото да оцелеят.
По сколоновете на селото освен шарени къщурки има лозя и маслинови горички. В наши дни всеки може да си вземе безплатно земя за 20 години и да я обработва, стига да измисли къде да живее. Жилище в района струва от 500 000 евро нагоре.

От село до село може да се стигне пеш, с влак и с корабче. Най-западното село, Монтеросо, е и най-голямо. Тук има плажове и малки магазинчета. Отглеждат се лимони и по уличките откриваме чинии изрисувани с лимони, сладко от лимони, лимончело (ликьор от лимони)... Следва Вернаца - за мен и най-кокетното. Тесни улички, залив с рибарски лодки, квартири с изглед към морето, прозорците на къщите отворени с пране, дрънчене на тигани. Открадвам си визитка от вратата на една къща - "La Marina Rooms".Седнахме на пейка в прохладната улица пред къщата, слушахме чайките и похапвахме желато (най-доброто във Вернаца е в желатерия "Сталин"). Следва Корнилия, където обядвахме паста с морски дарове и гледахме отвисоко морето. После е Манарола известна с виното си. Търговци от цял свят идват дотук да купуват местните вина. Оттук почва и "Пътеката на влюбените". Не е за изпускане! Павирана пътека върви до последното село - Риомаджоре.
Прекарахме тук 1 ден. Пътувахме с организирана група. Дали ще избереш да ходиш пеш между селата, да вземеш лодка или да съчетаеш всичко и с влак, Чинкуе Тере е вълшебно място. Водата, мириса на лимони, цветните фасади и чадъри, лодките на кея, като пътешествие назад, като към любим спомен, случващ се сега. Сбъднах си една морска мечта...

Следва Флоренция, Пиза и едно специално училище за кафе.

Доматен Киш

2011-05-11T23:49:00.000-07:00

Оригиналния вариант на киша е киш Лорен, популярен във Франция. Прави се от сметана, бекон, лук, а в САЩ му слагат и сирене.
Киша в наши дни може да бъде и с всякакви други съставки - домати, гъби, броколи, плодове.
Покрай вируса който ме разтресе последните дни реших да си готвя вкъщи вкусни домашни неща. Избрах и първата рецепта - от книгата Das große GU Kochbuch für Babys und Kleinkinder , или "Голямата готварска книга за бебета и малки деца".
Защото когато си болен каква по-добра грижа от това да се погрижиш за себе си като за малко дете?

Грижата е двойна - хем да е полезно, хем да е вкусно, пък и да ми е приятно че съм създала нещо. Преди опитах с киш Лорен, получи се добре, но е доста тежка храна. Сегашния доматен киш има нежен вкус и дава на стомаха комфорт.

Да запретваме ръкави и да се погрижим за детето в себе си!

250 гр брашно (тип 1050), сол, 1 супена лъжица лимонов сок, 175 гр студено масло на малки парченца, 300 г домати, 1 връзка пресен босилек, 2 яйца, 125 грама сирене Филаделфия с подправки (може и друго меко), 2 супени лъжици прясно мляко, черен пипер, индийско орехче, 50 г настърган пармезан, мазнина за формата

Стъпка 1

Смесете брашното с 1 чаена лъжичка сол, лимонов сок и маслото и размесете. Сложете тестото в найлоново фолио и сложете в хладилник.

Стъпка 2

Загрейте фурната до 180 градуса. Намазнете формата за киша (аз ползвах керамична). Измийте доматите, нарежете на кубчета. Измийте босилека, подсушете, нарежете листата.

Стъпка 3

Разделете яйцата. Жълтъци смесете със сиренето, млякото, сол, черен пипер, индийско орехче и босилека. Разбийте белтъците и ги добавете към сместа на жълтъците.

Стъпка 4

Размесете пак тестото. Застелете го по формата и с вилица или пръсти го прикрепете към ръба. Поръсете с пармезана. Излейте яйчената смес. Поръсете доматите. Пече се за около 30 минути на 160 °.

За София (и против)

2011-05-09T02:41:00.000-07:00

Компанията е основно от провинцията. Кой с лъскава Хонда, кой с хубаво Пежо, все успели материално набор 85, 86. Живеят в София/под наем/на изплащане/завършили в София/поне една бригада в САЩ/срещнали гаджето в Студенстки/Червило/Джим Бийм/Марсилията/на гости на мама,тати по празници/уикенди/Кенвело, маратонки Адидас, Фред Пери, Манго, русо, преса за коса, гарваново черно, вафли, маникюри с изписани картини, ланец, татус, добре платена работа за нашенски стандарти, чакай да поема дъх...
И се връщаме с колата от пикника край София, тя е с цикламени маратонки (лачени), цикламена "clima cool" тениска и черен анцуг. Готова за джогинг в Сентръл Парк ако не бяха цикламения маникюр, огромните златни обици и грима в тон с екстеншъните. Живее в нов квартал, асансьор с чип, с мол наблизо и доволство от живота което носи съзнанието че си надминал по нещо съгражданите си, разбирай хората от града в който е живяла.

Мразела София. Било и жал за хората които били оттук. Толкова хаос, шум, грубиянщина. Гаджето и я прекъсва да я пита кой филм ще гледат вечерта в Мола, но тя иска да минат първо през Мосю Бриколаж, заради боя на Бенетон за дневната им, точно така, тя е дневна, не хол, не се бъркай.

Тя продължава - в родния и град има паметник, невероятно красив за 1300 години България, така се казва паметника. И е едно спокойствие, една красота, толкова приятно. Аз си мълча защото ме возят и не искам да съм неблагодарна. Тя продължава, колко е мръсно тук, колко е грозно и изпочупено. А там при паметника е така китно, градини, гори, абе друга култура.

Хваща ме яд, какво прави тук като и харесва толкова там. За какво са тези хора тук щом мрънкат? Отказвала да си дупчи билета в рейса, защото това е скапан град и не е нейния град.
Поне като си тук, не плюй. Опитай се да си градивна. Искам да и го кажа, но ми е късно. Чак пък толкова ли няма какво да се прави в другите градове, че е дошла в ада да си купува сандалки?

Минаваме на по-безопасна тема, за новия Бързи и яростни и за довечершното "напиване до отрязване" на един от компанията. Те си имат свое общество, на хората от провинцията, като емигранти. Оставят ни в Центъра, аз имам чувството като когато някой те обиди обаче не си му казал нищо и после се сещаш. И ми е малко смешно де, нали съм гражданин на света и София не ми е толкова важна.

Както със старите софиянци, които пък умират от яд че не могат да си оградят от Халите до Борисовата и да отгърмяват с пушка всички селяни посмели да стъпят на свещената им земя по право тяхна от хиляди години.
Или нахалните собственици в Борисовата и в парка Заимов, които ми се чудят като се дразня на отвързаните им осиращи немски овчарки. А те са такива мили животни, и ги гледат в коридорите си, от хуманност видиш ли.

Голям град, голямо нещо, ето и аз имам мрънкания, но то големите градове са така, мръсни, шарени, с неща за правене. Той е и студентите от прованса и реститутите, и панелните поколения, и мутро барока, и туристите край Александър Невски. Той расте постоянно, руши се отвътре, променя се, графитите му те блъскат. Той е Шишман, Дружба, Бояна, Витошко лале. Не е Берлин, не е и Козлодуй, той си е той, моя град, твоя, приеми го, промени го, стига мрънка.

а за идеи за свободното време в София предлагам http://sofiaweek.com/ страница пълна с идеи от любимито издание "Една седмица в София"

Свеж старт

2011-04-22T23:23:00.000-07:00

Не случайно корабите имат платна.
Да си гъвкав в живенето си. Да приемаш и търсиш нови познания и приятелства. Да не се впиваш в стари съжаления, а да си даваш свежо начало.
Представи си платното на кораб и как се издува когато има вятър. То се огъва, опъва куките и носи кораба напред. Винаги в движение, според вятъра. Така и ежедневието ни е вятър и ако изберем да пуснем платната ще ни отвежда всеки път към нещо друго, нещо обновяващо.

Ходя на йога, пилатес, опитвам се да се разтягам, крака, ръце, боли ме кръста, усещам как ставите скрибуцат, ставам по-гъвкава, протягам се. Не ми харесва, предпочитам да ходя на планина, да тичам или да играя федърбал. Опитвам различни спортове и откривам какво ми харесва. Гъвкава. Съжалявам само когато не съм опитала неща, които съм искала.

Преоткривам плетенето. Купувам си прежда, кука и почвам да плета. Когато бях на 8 баба ме научи и не съм го правила оттогава. Пръстите помнят. Харесва ми да плета цветя, напредвам, измислям нови модели, слагам им качулки от лешници, лентички от опаковки за подаръци. Новото занимание е свеж старт. Може и да не е любимо, но е обновяване.

Купувам пътеводител за пътешестване из Люлин планина и обикалям от Банкя нагоре. Изведнъж виждам от хълма селото където имат вила нашите. Виждам хълма, където е погребана баба, и другия на който като малки беряхме гъби с мама и сестрите. Не съм виждала мястото оттук. С нова гледна точка откъм планината изглежда така уютно. И не знаех че Клисурския манастир бил толкова близо до моето село. Ех, че кеф! И после дивана вкъщи ми е така след толкова ходене. Движение, път.
Колкото повече се движиш толкова повече възможности откриваш и толкова по-пълноценна е почивката.

село Гурмазово от Люлин планина

Свеж старт.

Хербалайф, или за изкуството на убеждението

2010-12-01T01:48:00.000-08:00

А така ми се искаше да ме навият. Не че не знам какво са продуктите им всъщност и цялата рекламна кампания на какво се обосновава. Но пак в мен едно гласче поиска да вярва че има магически прахчета които променят ежедневието и тялото. Че са представени по интелигентен (разбирай убедителен) начин, който да ме увлече и да поискам да стана част от тази общност.

Всичко почна преди 2 години. Бях чувала и преди за Хербалайф, но все като за шарлатани пробутващи стока. Тогава познат обяви програмата им за проникновение в живота си. Беше отслабнал, носеше гривнички с послания "Бъди силен", ходеше по семинари в чужбина. И зарибяваше колежките.

Две-три отидоха с него, купиха си кремове и мазила и дотам. Една от тях остана с групата "за отслабване" и свали 20 кила за няколко месеца. Ще кажеш - чудно, може би Действа.

Силата на внушението подейства при нея и даваше по 200 лева на месец за праховете и чайовете им. Забелязах че ядеше по пилешка пържолка на обяд с един-два домата. А преди колежката си нагъваше пици, сладко и други красоти в безразборни часове на денонощието (работехме на смени та я наблюдавах).

Аз разсъждавах че сваля защото не яде. Но имаше и гъдел в мен, да видя какво е това чудо, тази група в която се събират и я подкрепят и сваля. Да кажа само и че колежката не се славеше с големи умствени капацитети, та е била сравнително лесна за обработка и манипулация.

Но в този случай е добре за нея, защото не поставяйки програмата под съмнения тя я следваше подробно и получаваше резултати.

Мина време, другарче от университета ми казва пак за Хербалайф. Хайде с мен, говорят за фибрите, за спорта, интересно е. Този път другарчето е с натрупан умствен багаж. Гъдела на любопитството вече минава под мишниците и казвам да видим. Все пак толкова години слушам за Хербалайф, може да не е случайно, може това да промени живота ми към по-здравословно и смислено съществуване

12 седмици, 12 лекции, личен "консултант" който да помага с програмата и избора на хранене, даваш 30 лева за тази програма, звучи обмислено

лекцията: в нова кооперация на Сточна гара се събират куп хора и гледат калпаво поднесена PowerPoint презентация с ръкопляскания за всякакви глупости от типа на: нашата Пепи пи от чая на Хербалайф и успя да спечели някаква си купа по плажен волейбол на летния лагер на студентите по филология. Бурни аплаузи и подвиквания (основно от консултантите). Лили свалила кило и сто за една седмица с продуктите на Хербалайф. Ръкопляскания. (Лили е видимо над 110 килограма та с едно ходене пеш ще ги свали). После се почват едни презентации на продуктите - протеини и чайове, създадени по космически технологии на НАСА, на клетъчно ниво от д-р Някой, за когото всички освен презентиращата май не са чували. Съставките за хранителните добавки са отгледани в "трите най-чисти района на света - Манджурия, горите на Амазонка, и още едно, ама не се сещам". И междувременно поднасят чайовете и кисело мляко с гадното прахче за проба в пласмасови чашки (колко екологично). Вкусът на нещата беше за моя неизтънчен вкус твърде химичен. Наратко - отвратителен. Моята дружка имаше въпроси, но там въпросите не се посрещат с радост, даже ако ги няма - най-добре.

Но пък цялата стая гори от възторг и го усещам по гърба си. Лекторката ме пита какво ме е подтикнало да ида. Смънках някакъв отговор потопен в овации. Почствах се добре, ами щом и с недомлъвките ми така ми се кефят, трябва да са готини хора. Психологически трик, ей.

Коронния номер дойде накрая. Набързо ме прибра една 22 годишна консултантка, измери ме и ме обяви за умиране. Висцералните ми мазнини се били обвили около органите ми и трябвало да се вземат спешни мерки. Показа ми набързо таблички с параметри да се видя колко съм зле и ме офертира с 3-4 продукта. Докато се усетя имах уредена среща за лично промиване на мозъка и убеждаване. Тя била свалила 18 кила за 7 месеца с Хербалайф и неядене. Уау.

Аз съм си притеснителна по природа и искам да угаждам на хората, та не можах да откажа на момент, а ден по-късно по телефона.

Исках да им повярвам. Че има място в София където без клетъчни продукти човек може да подобри начина си на живот. Че има групи за подкрепа. Ама къде съм тръгнала да ги търся и аз! Знам само че по-близко до природата с храненето е по-добре за мен.

П.С. хванах се с мацките от един форум да си споделям, вече три седмици работи успешно.

П.П.С. бившата колежка си била върнала килата.

Мъфини с Гъби и котараче Дъга

2010-11-29T04:18:00.000-08:00

Имаме си котараче. Мъфин се нарича. Има черна коса и бели лапи, като Том от Том и Джери. Мъфин спи до мен на зеленото одеало, и други места си има. На клавиатурата докато опитвам да пиша този пост или пред отворената книга когато си полегна.

Обича да си играе с орехи и парчета прежда.И да го чешат по корема. Когато идват гости той се крие зад вратата на банята и чака да поседнат, за да почне да им се катери по краката. Гледаме през терасата с Мъфин и виждаме Дъга, от онези по книжките. Мъфин не знае какво е дъга, и дъжда и вятъра не познава, защото е на 3 месеца. А котарачетата на три месеца нямат житейски опит. Имат обаче желание да изследват и да се промъкват. Така и Мъфин изследва терасата онзи ден и после го изкъпах. И със сешоара го суших. Все едни гадни работи за котарачета.

Мъфин обича да яде. Има си мъфинска суха храна и чат-пат риба. За добър мой късмет не обича мъфини, те котараците не трябвало да ядат такива работи, казва стопанката на майка му. И аз я слушам. И без това Мъфин се катери по покривката и често посещава масата, та по-добре че не се изкушава. Аз пък обичам Мъфин и мъфини. Котаречето е Дъга.

Ще се опитам да те изкуша с пълнозърнести мъфини с гъби. Вкусни и здравословни, приятел ги опита и каза че са чудна закуска.

155 кал на парче

12 парчета

Продукти:

200г пресни гъби (печурки, може и други)

4 стръка пролетен/зелен лук

около 100мл неутрално олио, напр. от гроздови семки

щипка смляно индийско орехче

1 с.л. соев сос

3 с.л. сусам

220 г пълнозърнесто брашно (може и обикновено)

2 с.л. бакпулвер

черен пипер

2 яйца

250 г кисело мляко

форма за 12 мъфини, хартия за печене или форми за мъфини

Как:

1. От хартията за печене се изрязват 12 квадрата със страна около 12 см.

Фурната се загрява на 180 градуса. Гъбите се измиват, почистват и нарязват на дребно. Зеления лук се измива и нарязва на кръгчета. 2 сл лук се смесват с 1 сл олио и се оставят настрана. В тиган се загряват 2сл олио. В него се задушават гъбите с соевия сос и индийското орехче докато покафенеят. Зеления лук без олиото се добавя за кратко и се премахва от огъня.

2. Сусама се запича до златисто в тиган без мазнина. Леко охладен се смесва с брашното, бакпулвера и 1/2 чл черен пипер.

3. Останалото олио (ок. 80 мл) се смесва добре с яйцата и киселото мляко. Добавя се сместа с гъбите. Накрая се добавя и сместа с брашното. Напълват се хартиите за печене и се пече около 25 минути. Мъфини се иваждат, оставят се да изстинат и могат да се извадят от хартиите. Посипват се с зеления лук в олио. Към зеления лук може да се добавят и магданоз или други свежи подправки.

Мъфини с Гъби

Карибско пиле

2010-11-18T23:31:00.000-08:00

Не пътувала, не ходела никъде. Била кореняк софианка трето поколение с прадеди живели на Графа. Сградата се срутила месец след като се изнесла в Стрелбище с трите си котки. Все си обещавала някой ден, един ден да направи нещо различно. Но никога не се случвало, нямала причини да си случи щастието. Да се научиш да караш кола, да си купиш пералня - малки стъпки към независимостта, но недостатъчни. Понякога всичко на което съм способна са малките стъпки. Понякога пътувам, за да проветря главата. Или просто да избягам от страховете си че ще пропусна удоволствията на живота. Градски легенди.

Има вариант да живея и така - без да излизам от къщи. Не искам. Следващото голямо пътуване ще е в Южна Америка. Почвам да (се) готвя с едно ароматно, топло и леко люто пиле от Карибите. Топи се в устата.

по SparkPeople.com
Карибско пиле
Готово е само за 20 минути.
Състав

          о около 500г обезкостени пилешки гърди, нарязани на парчета колкото хапки
          о 2 чаши ананас от консерва, отцедени, запази ¼ чаша от сока
          о 1 чаша нарязана зелена камба
          о 1 чаша вода
        о 1 супена лъжица царевично нишесте
          о 2 супени лъжици ябълков оцет
          о 2 супени лъжици кафява захар
          о 1.8 ч.л. сух чесън на прах
          о 1.8 ч.л. сух джинджифил
          о 1 нарязан на кубчета банан
          о 1 / 4 чаша нарязанибадеми
          о 1 чаша суров кафяв ориз

Как:1. В голям тиган сварявам ориза според указанията на опаковката.
2. В голям тиган напръскан със зехтин сотирам пилето за 5 минути. Разбърквам вътре ананаса и зелената чушка.
3. В малка купа смесвам 1 / 4 чаша сок от ананасовата консерва, вода, царевично нишесте, оцет, кафява захар, чесън и джинджифил. Разбърквам добре.
4. Изсипвам сместа при пилето и зеленчуците. Разбърквам добре. Оставам да къкри 5 минути или докато сместа се сгъсти, като разбърквам често.
5. Добавям бадемите и банана.
6. Сервирам върху варения кафяв ориз.

Прави 6 порции, по 190 калории на порция.

Морковена крем-супа с кориандър и гости от изтока

2010-11-01T12:56:00.000-07:00

Пълна къща. Топло ядене, чисти чаршафи, разговори на по чаша вино. Имам куп чаши за чай чакащи гостите си, да си говорим и да се гушкаме на шарените черги вкъщи.

супата се изстудява на прозореца

Нашите никога нямаха гости. Домът бил крепост, та нашата беше непревземаема за ордите роднини и познати дебнещи да строшат някой от пазените на тайно място за специални случаи които никога не идват сервизи на мама.

Така си го фантазираха нашите. И когато някой пробиеше в крепостта вкъщи се надпреварвахме да угодим на госта и да си покажем маймунджолъците. Напрежение се натрупваше от липсата на външни хора. Междувременно четях за семейства в които гостите са постоянно там, идват и си отиват и носят истории, миризми, клюки. Да си имам гости е да давам мястото си, за да получа чистата енергия на живото общуване и съжителстване със света.

Нашите си представяха че дойде ли госта трябва да променят ежедневието си в нещо временно и неудобно, като строга диета. Да зарежат цялото небрежно удобство на ставането когато си искаш, излежаването по диваните и яденето от тавата направо вместо от чинията.

Госта както и домакина имат нужда от пространство. Да им е удобно и на двамата един с друг. Не е нужно на госта да му се даде най-хубавата покривка или най-новата хавлия или пък да седим с него до призори и да си облечем официалните дънки. Това преди всичко е нашия дом и е нужно да се чувстваме добре в него, за да му е добре и на госта ни. Когато свикнем да пускаме и от крепост дома да се превърне в хан, тогава може да отпуснем душата за някоя сладка случка разказана в най-доброто настроение на госта. Неглиже.

Ще ти разкажа как пускам света и сладките истории при себе си.

http://www.couchsurfing.org е място за пътешественици където мога да си намеря гости или дом да гостувам по света. Профили на хиляди хора споделящи легло, под или градина в къщата си за по една две нощи на други хора пътуващи по света. И не само младежи решили да пътуват с колелата си от Париж до Индия, а и хора на средна възраст с финансови възможности решили да видят как живеят хората от първа ръка. По-автентично от хотел.

Уилсън разказва за пътешествията си докато ни приспи

Днес дойде първият ни гост от сайта - Уилсън от Хон Конг. Истинското му име на мандарин е от около шест изкълчващи ръцете на фонетичните ми способности срички. Той е на 24 и работата му е да взима младежи извършили престъпление и да ги води в планината за по месец, за да си преосмислят живота. Работил е такова нещо в Казахстан и в Китай, сега има предложение за САЩ. Уилсън е бил в Антарктида на научна експедиция. След това заминал на осеммесечно пътешествие из Европа, първите дни на последната си седмица изкарва в София. Разказва преживелици и впечатления а аз седя и пускам ума си да пътува с него. И си упражнявам английския. От един месец обикаля Балканите и му писва да яде плескавица, липсва му топлата храна. Решавам да го нагостя с любима моя супа с промени от Малката Голяма Вегетарианска книга

Морковена крем-супа с кориандър

съставки:

1 голяма глава кромид лук, ситно нарязана

2 с.л. екстра-върджин зехтин

прясно смлян черен пипер

500 г моркови, остъргани и нарязани

3 средно големи картофа, обелени и нарязани

2 с.л. целина, ситно нарязана

2-3 с.л. кориандър

китка магданоз (около 5-6 суперни лъжици)

1 скилидка чесън, обелена

1,5 л. зеленчуков бульон (или вода)

2 с.л. течна сметана

Как:

Пържете лука в зехтина в голяма тенджера на средно силен огън около 5 мин., или докато омекне. Добавете морковите, картофите, целината, кориандъра, магданоза и чесъна. Залейте с бульона и оставете да къкри на слаб огън около 30 мин., или докато морковите и картофите омекнат. Разбийте в блендер или с пасатор докато сместта стане гладка. Върнете получената смес в тенджерата и поръсете с пипер. Добавете с бъркане сметаната. Сервирайте гореща.

За излизането навън и мъфини с моркови

2010-10-25T02:35:00.000-07:00

Днес ще се занимавам с излизането навън. Напоследък "къщя" както пише Виргиния Захариева, т.е. седя си вкъщи и си правя неща по голямата ни къща. Мия прозорци, чинии, пера ризи, правя малки наводнения, мечтая за котки, пия чай, суша билки, садя магданоз и мента, събирам рецепти, гледам филми, дремя на слънчевата тераса, слушам трамваите. Пека мъфини и кебапчета на барбекюто докато слушам Моцарт и джаз. Затворила съм енергиите в един безкраен неделен следобед и няма значение понеделник ли е или събота. Багряна пише че не е нужно да идеш на другия край на света, за да преживееш удоволствието от пътуването. То може да е в задния ти двор.
И все пак се налага да изляза. Да си купя мляко, масло, банани. Подарък за рожден ден или задушевна приятелка.
Колкото повече къщя толкова по-трудно ми става да излизам. Къщата се е превърнала в предела на комфорта ми. По-лесно да стоя тук, вътре, в топлата къща с паркет миришещ на лимони отколкото да избирам дрехи за навън, да се смесвам с другите по тротоарите и да свършвам разни неща в града. Града ми идва в повече и като една Рапунцел си седя на седмия етаж на кулата и слухтя да не би някой от работниците с изолацията да пробие някоя дупка по скъпоценната ми тераса.
Стъпка. Нужно е малка стъпка, за да задвижим махалото и когато то се засили нищо не може да го спре да се залюлее далече напред.
Обличам се, излизам, свършвам си работата. Вместо да ме изтощи, това отключва още повече енергия за действие. Винаги работи.
Прав е Фройд като казва че животът на човек е низ от стремежи към удоволствие. Задоволяваш едно и идва ново. Наш е изборът да подберем как да стигнем до удоволствията си.
Не е нужно да излъскам къщата, за да ми стане чиста. Мога просто да я помета.
Не е нужно да си платя всички сметки и да се видя с всички хора сега, днес, за да се върна в света навън. Може просто да наглася кухненския часовник на десет минути и да попълня онези документи които трябваше да занеса еди-къде си и когато изтече времето съм свободна.
Свободна. Освободена от досадната като хрема мисъл за документите. Свободна за удоволствието да "къщя". Ама чакай малко. Тъй или иначе съм излязла навън... дай да се видя с някой приятел или да пообикалям тайните улички под Дондуков. Или да свърша цялата работа с документите като веднъж съм я почнала. Излизайки навън отварям енергиите за нови удоволствия и срещи. Освен с къщата си се сблъсквам и с други хора, вълнувам се от първа ръка, задъхвам се, фрустрирам се, справям се с фрустрациите си, откривам кокетни къщи, галя котки лежащи по колите, смея се на нещата които ми се случват н мен, а не по филмите, пътувам около себе си. Къщенето ще почака. И махалото се залюляло...

И преди да съм се съвсем отнесла в екзотиката на трамвай 22 споделям с теб рецепта за
Мъфини с моркови
адаптирано от Muffins
Продукти:
кората и сока от 1 портокал
250 г моркови
200 г брашно
2 сл бакпулвер
50 г белени слънчогледови семки
200 г заквасена сметана
1 яйце
1/2 сл джинджифил (джинджър) на прах
150 г кафява захар
100 мл слънчогледово олио

Как:
1. Фурната се загрява на 180 С. Намазняваме формите за мъфини. Морковите се настъргват и се накисват в сока от портокала и портокаловите кори. Брашното се смесва с бакпулвера и джинджифила.

2. Захарта се смесва с олиото, морковите, сметаната и яйцето. Към това се добавя брашнената смес. Накрая добавяме и слънчогледовите семена. Формите за мъфини се напълват. Пече се 20-25 минути. Мъфини се оставят да изстинат и се вадят.

Шоколадово-бананови мъфини с гледка към Витоша

2010-10-20T03:23:00.000-07:00

Гледам Витоша през прозореца който измих вчера.
Мирише на мокри парцали като го доближиш. Обвита е в млечна мъгла. Има слънчеви петна по кафявата си кожа. Всеки софиянец е виждал планината когато се оголи, горите излизат кристални и гъбата на Алеко изглежда като летяща чиния.
Чудя се.
Току-що ми се обади евентуалния ми колега от работата, която още не съм приела. А ми е ясно че ще я имам защото играх прекрасно за нея. От най-добрите ми роли. Днес английския ми течеше приятно, гледах "La mala educación" или Лошото възпитание на Алмодовар, за да ми потръгне още по-добре испанския. Поясних как си мечтая да върша точно това точно за тях. Свършила си бях домашното.
Пари.

За да си изплатя дълговете, да пътувам, да си купя пералня.
Ще ми отнеме куп от безценното време на земята, за да чета и пиша глупости, брътвежи на едни хора, одобрение на други хора. .
Искам да си седя вкъщи, да готвя, да се разхождам и да се срещам с хора, да поработвам нещо леко, да си чета и да уча езици. На бас че ако имах пари щях да искам и други неща. Един вид, никога няма да съм докрай доволна, все ще има нещо което да ме влачи нанякъде. Като писането. Пиша добре, когото преживявам темата, усещам супата в мозъка си и искам да я излея. Често излиза буламач.
Когато напусна и тази работа, когато вече и останките на фирмата вече ги няма, Витоша ще бъде тук. А на Алеко може да има и реална летяща чиния.
А сега нека ти представя шоколадовите ми мъфини с банани в чест на евентуалната ми работа. В София вече има силиконови форми за мъфини - виж повечето големи супермаркети като Хит, Карфур.
Импровизирах по 1 form 50 muffins
Продукти за 12 мъфина:
200 г шоколад (какъвто ти е на душа, може и с ядки)
125 г масло
200 г брашно
50 г захар
2 яйца
200 г заквас. сметана
2 сл бакпулвер
3 попрезрели банана
щипка канела

Как:
1. Загряваш фурната на 180 градуса. Шоколада и маслото стопяваш заедно. Наряваш бананите на колелца по около половин сантиметър. Намачкваш 2/3. Смесваш бакпулвера и брашното. Яйцата, сметаната, бананите и захарта смесваш с шоколадовото масло. Добавяш това към брашното. Добавяш малко канела.
2. Пълниш формите и печеш на 180 градуса около 20-25 минути. Оставаш да се охладят. Вървят много в добра компания или с книга в леглото.

Лимонови мъфини за добре дошла

2010-10-07T22:50:00.000-07:00

След разтърсващо прибиране през Франкфурт най-после се настанявам в квартирата на 8мия етаж. Разглеждам покривите на София от високо и пия чай. В Германия пиех лате, тук чай. Най-ме е яд за билета който си купих на връщане - не се доверявай на нискобюджетните компании - Франкфурт Хан е на над 120 километра от града и за да хванеш самолета в 8 сутринта трябва да вземаш рейса в 3 сутринта от жп гарата.
Първи впечатления сравнявайки София и Щутгарт - градски транспорт (76, 305) - катастрофален. Раздрънкан, мръсен. Тук е по-зелено. Навсякъде говорят на български, което след 6 месеца мъки да разбера за какво се говори сега ми идва някак твърде лесно. Магазините са отворени вечер! И в неделя!
Вкъщи съм си. Всъщност това най ме топли. И за да се постопля още повече спретнах едни лимонови мъфини. Разликата между лично моята си кухня тук и общата в студенсткото общежиетие е че тук съм си аз.
Отидох в чужбина, за да започна да оценявам какво имам тук.
Тук имах 5 лайма останали от парти на Митко.
Съставките:
5 лайма (може и обикновени лимона)
250 г захар
150 г масло
2 яйца
250 г брашно
2 с.л. бакпулвер
200 г заквасена сметана
Подготовката:
1. Фурната се нагрява на 180 градуса. Брашното и бакпулвера се смесват. Лайма се измива с гореща вода. Кората от 4 лайма се настъргва.
2. Масло се стопява на печката и се смесва с корите от лайма, 100 г захар, яйцата, сметаната. Това се добавя към брашнената смес. Пече за 20-25 минути.

3. Лаймовете се изстискват. Трябва да се получи около 150 мл течност, иначе се добавя малко вода. На среден огън се вари сока от лаймовете със 150 г захар за 10 минути. После готовите мъфини се покриват със сиропа. Оставят се да изстинат.

През прозoреца и италиански сладкиш със зехтин

2010-09-23T13:48:00.000-07:00

на 2 минути от прозореца живеят в парка сърни

Бръм-бръм, бръмчи машинката, бръм-бръм в 8 сутринта. Двама работника са пред прозореца ми и слагат изолация. Мирише на боя и на окосена трева. Пуснала съм завесите, за да не ме виждат и в стаята ми е червено и мрачно, а леглото ми е уютно. От него си върша всичко - и пиша, и чета. Спират за цигара и чувам тази история разказана пред прозореца ми...

той идва от Италия. Имал си там приятелка. И още една приятелка.
С едната се виждал през деня, с другата вечер че му била наблизо, от квартала. Втората била ревнива и не знаела за първата. А първата пък му била по-старата любов, но пък нейните родители не и давали да излиза с него и затова се срещали тайно. Един ден втората надушва за първата - открива съобщение в телефона му. Плач, раздели, понатупала го. Събрали се пак. Ревнивката не можела ей-така да остави нещата и той да си ходи и с двете и решила тайно от него да се обади на първата и да се разберат за кой ще е. Виждат се двете, и взимат че се харесват. Почват да излизат двете тайно от него, пият си кафето, ходят по изложби, по магазини. И двете спят с него. По едно време заминава той за строеж в Испания за 40 дни. Не подозира че те се познават. А те двете имат време да са заедно колкото си искат като го няма любовника. И взимат че спят една с друга, да затворят кръга, дето се вика. Когато се връща и двете го зарязват. От четвърти човек разбира какви са ги вършили двечките зад гърба му. Сега двете не са заедно и Любовника не поддържа връзка с тях. Какви ни ги върти ежедневието, а? В един момент си тук, утре може да си в леглото на жената с която изневерява мъжът ти.

Идват ми в много историите им и цигарите им (пасивното пушене върло против съм) и отивам в парка да се разходя. Кестените съвсем са се оголили и вървя с ръце на главата от страх да не ме чукне някой по главата, има дъжд от кестени.

По обяд пека италиански зехтинов сладкиш, в чест на работника който си припява. Така си живеем в моето временно жилище.

Адаптирано от книгата Piemont und Ligurien

Продукти:

1 лимон, 500 гр брашно, 1/2 пакетче бакпулвер, 100г захар, 1 пакетче ванилена захар, 350мл зехтин, 2сл ром, зехтин за формата, сол

Приготвяне:

1. Фурната се загравя на 180 градуса. Форма с големина около 30см се намазва със зехтин.

2. Лимона се измива с гореща вода и се подсушава. Кората се рендосва наситно. Брашното с бакпулвера, 80г захар, ванилената захар и щипка сол се смесват. 300мл зехтин се смесват с рома и лимоновата кора и се добавят към брашното. Сместа се разбърква добре и се изсипва във формата. С пръсти се прилепва тестото към формата. Останалата захар се поръсва отгоре.

Италиански сладкиш със зехтин

3. Сладкиша се пече на 180 градуса около 30 минути докато леко покафенее. Поръсва се с останалия зехтин и се оставя да изстине. Вече може да се нареже/начупи на парчета.

Лате с Подправки

2010-09-19T04:10:00.000-07:00

градините в Лудвигсбург

Есен е. Поглед нагоре към кестените - жълто, оранжево, червено. Шума под краката, последна зелена трева.

Куп момичета с чанти - купили са си ботуши. Хора седят по кафенетата на улицата. Двойка се снима на фонтана. Мирише на бретцели и крепс - тънки палачинки с лимон, масло и захар. Пищящи деца се пречкат из краката на майките си (когато моите племенници врякат е ок, а когато са чужди се дразня). Камбаните бият, пазара за цветя блещука на слънцето. Спокойствие ме е обзело.

Чакай.

пазар за цветя в събота сутрин, Щутгарт

Ботуши. От седмица
съм си харесала ботуши от магазина който сега опитвам да подмина. Но момичетата са си купили обувки, защо аз да не мога да ида да ги погледна и да пробвам как ми седят на крака(за трети път). Camper за 170 евро. Сребристо сиво с равна подметка и високи малко под средата на прасеца. Как добре ще паснат на панталоните ми от Mexx (от намаление,кремави с ниска талия)... От друга страна кожата ще стане на бели петна от това с което пръскат снега по софийските улици. A и кой е казал че ще си ги купя? Знам, че нямам място в куфара и съм на студентски бюджет. Обаче хубавите обувки никога не са излишни, нали? Не е честно. Представям си новата кутия, гладката кожа в ръцете ми, мириса на ново, плавния път на ципа първия път като ги обувам.

С тази дилема се боря преди да затръгвам за България. Но както пише Рая в блога си за лични финанси щастието не било в предметите (ох, да, щастието е в купуването им...).

За сметка на това се сдобивам с aerolatte с което се събуждам сутрин с по-голям мерак. Машинката прави огромна пяна на млякото за около 10 секунди. Ритуалът е - млякото на печката с щипка канела. Точно преди да кипне го дръпвам и му правя пяната. После сипвам лъжичка инстантно кафе. Вече съм готова да се тръшна обратно в леглото и да си го изпия наред с четенето на имейла или някой роман. А и е икономично - спестявам 3 евро от латето в Старбъкс което си купувам заради пяната.

Още по-вълнуващо е Латето с подправки което тъкмо опитах. Джинджъра (или джинджифила) придава остър, свеж вкус, а кармома и кориандара заглаждат още повече тръпчивия вкус.

Адаптация от http://www.kuechengoetter.de

Продукти:

за 1 чаша (около 300 калории)

250мл мляко

лъжичка инстантно кафе (може и еспресо, и в по-големи количества, както го харесваш)

1ч.л. кардамом

половин ч.л. кориандър

мускатово орехче

половин пръчка пресен джинджифил

бучка захар

Как:

1. Джинджъра се нарязва на тънки кръгчета и се сварява с млякото, захарта и щипка мускатово орехче. Пресипва се през цедка и се добавят кардамома и кориандъра.

2. Правя пяна на млякото с машинката (може без пяна, вкусът е същия). Към млякото добавям инстантното кафе. Ако имаш готово еспресо сипвай млякото в него. Отгоре се поръсва леко с индийско орехче.

Върви много след половинчасово тичане в парка или по магазините за обувки, а пък сутрин с романа в леглото дава моментално удоволствие за сетивата.

Криза с чили

2010-09-15T11:28:00.000-07:00

Избирам козметика в магазина. Гледам - крем за измиване на лице за под <25 годишни и над 25> годишни. Посягам към този за под 25. Но не. Вече не. Кожата ми е 25>. Тази история ще е затова как сапуна и картичките отключват чилийската криза.
Какво бих могла да съм на 25:
-да имам дете на около 10-12
-да имам кариера в някоя велика софтуерна компания
-да съм имала 100 гаджета или да съм 100 кила
-да съм известна фолкпевачка, актриса, манекенка
-да съм се пропила и пропушила (разбирай наркотици)
-чистачка, стресирана злеплатена чиновничка, касиерка в банка
-да си живея още с нашите с панорама към ТЕЦ-а
-да съм се оженила за Цеко Заската от село П. до Б.С. (образа е реален)
и десетки други възможности (изключвам идеята на майка ми да съм пластичен хирург - на тази възраст няма как). Колко опции съм пропиляла и избегнала?
Медитирам. Гуруто ми казва "Представи си колко хубав е живота и колко много прекрасни избори те чакат оттук нататък".

Както бях най-малката вкъщи така започнаха да се раждат деца, ново поколение. Кога бях в детската градина и обиждах съседката Невена "Дебела си като две Вселени", кога започнах да мисля за часовници и биологии.
Почна се от картичката на майка ми "чрд, четвърт век са и много и малко в живота на човек".
Четвърт век? Кой? Аз?
Четвърт век и с малко повече късмет още два пъти по толкова и свършва. Но знае ли човек, може да ме замразят и да се събудя някъде в бъдещето за още един шанс само да свърша всичко което съм намислила.
Почнах да се интересувам от готвене, цветя и нареждане на дома. Така е то, в клуба на 25>.
Не искам да се омъжвам, не искам деца, нямам ужаса на старата мома (sehr gut).
"Сестра и е стара мома" казваха селските баби край мен за сестра ми, когато беше на тези години. Възрастните все си мислим че като е под 18 човека не регистрира думи.

Откривам се по-спокойна и уравновесена. Водя вътрешен разговор и се обръщам към себе си като с 25> "мила госпожице, виждам че сте си купили излишни бикини, дайте да спестим сега", а не като преди <25 "ей малката я ела сега тука, какви са тия гащи дето си ги купи сега, а, и без това оплеска работата давай да изхарчим всичко което имаме". Говоря си по-мило и щадящо демек.

Имам повече истории за разказване. Повече връзки с хората. Повече работен опит и пари за харчене. Повече забавни идеи как да ги изхарча. Пътувам и грабвам разумно възможности. Летя с парапланер, карам сноуборд - правя немислими за моя свят крачки. Живея сама. А и готвенето и цветята не са лоша работа. Уви почнах да се интересувам и от плетенето, но май е временно (в мозъка ми плетенето е 40>).
Пък крема за измиване на лице за 25> мирише по-хубаво от за <25.
И така с тежка и ведра мисъл се насочвам към лютото чили. Пропих кафе, проядох люто, захаресах бира и вино в последните 2 години, сигурни белези (освен личната ми карта) че съм в 25>.
Любимите мъфини ми показа лютата ми германска съквартирантка и ги споделям с теб, драги приятелю, дано ти подправят деня както моя.

Мъфини с Чили (много люто)
за 12 мъфина

150 калории за мъфин

продукти: 2 люти чушлета, половин ч.л. лют пипер, 250г айрян, 220г брашно, 140гр царевица от консерва, 2сл бакпулвер, 1 яйце, 2сл царевично брашно, 80мл слънчогледово олио

приготвяне

1. Фурната се нагрява предварително на 180гр. Формичките за мъфини се намазняват. Чушлетата се измиват, почистват добре от семките и се нарязват на ситно. Смесват се с царевицата от консервата. Брашното, бакпулвера, царевичното брашно и пипера на прах се свесват. 

2. Айряна, олиото и яйцето се смесват отделно. Накрая всички съставки се смесват и разбъркват добре. С лъжица се изсипват във формичките. 

Пече се за 20-25 мин. и се оставя да поизстине преди ядене.