По следите на целта ми 30 до 30 отидохме в Италия.
Чинкуе Тере, или Петте земи беше от основните цели. За него разбрах от 501 Must-take Journeys (книга пълна с идеи и вдъхновения).
ЧТ са пет малки села на брега на Средиземно море, на половин час с кола от Пиза. Заобиколени са от планини и лозя. Районът не е бил посещаван допреди век, после придобива статут на обект на световното културно наследство (как се казва това на български...) от ЮНЕСКО заради уникалноста на мястото. Представи си - след като Генуа и Пиза стават силни републики започват да гонят пиратите от Средиземноморието. На малки рибарски общности им става лесно да се заселят в Петте Земи, защото няма пирати които да ги ограбват и тормозят. Живеят изолирано и скромно (какво ли е да ядеш само риба), но имат необходимото да оцелеят.
По сколоновете на селото освен шарени къщурки има лозя и маслинови горички. В наши дни всеки може да си вземе безплатно земя за 20 години и да я обработва, стига да измисли къде да живее. Жилище в района струва от 500 000 евро нагоре.
От село до село може да се стигне пеш, с влак и с корабче. Най-западното село, Монтеросо, е и най-голямо. Тук има плажове и малки магазинчета. Отглеждат се лимони и по уличките откриваме чинии изрисувани с лимони, сладко от лимони, лимончело (ликьор от лимони)... Следва Вернаца - за мен и най-кокетното. Тесни улички, залив с рибарски лодки, квартири с изглед към морето, прозорците на къщите отворени с пране, дрънчене на тигани. Открадвам си визитка от вратата на една къща - "La Marina Rooms".Седнахме на пейка в прохладната улица пред къщата, слушахме чайките и похапвахме желато (най-доброто във Вернаца е в желатерия "Сталин"). Следва Корнилия, където обядвахме паста с морски дарове и гледахме отвисоко морето. После е Манарола известна с виното си. Търговци от цял свят идват дотук да купуват местните вина. Оттук почва и "Пътеката на влюбените". Не е за изпускане! Павирана пътека върви до последното село - Риомаджоре.
Прекарахме тук 1 ден. Пътувахме с организирана група. Дали ще избереш да ходиш пеш между селата, да вземеш лодка или да съчетаеш всичко и с влак, Чинкуе Тере е вълшебно място. Водата, мириса на лимони, цветните фасади и чадъри, лодките на кея, като пътешествие назад, като към любим спомен, случващ се сега. Сбъднах си една морска мечта...
Следва Флоренция, Пиза и едно специално училище за кафе.
Чинкуе Тере, или Петте земи беше от основните цели. За него разбрах от 501 Must-take Journeys (книга пълна с идеи и вдъхновения).
![]() | |
| гробищата на Манарола |
ЧТ са пет малки села на брега на Средиземно море, на половин час с кола от Пиза. Заобиколени са от планини и лозя. Районът не е бил посещаван допреди век, после придобива статут на обект на световното културно наследство (как се казва това на български...) от ЮНЕСКО заради уникалноста на мястото. Представи си - след като Генуа и Пиза стават силни републики започват да гонят пиратите от Средиземноморието. На малки рибарски общности им става лесно да се заселят в Петте Земи, защото няма пирати които да ги ограбват и тормозят. Живеят изолирано и скромно (какво ли е да ядеш само риба), но имат необходимото да оцелеят.
По сколоновете на селото освен шарени къщурки има лозя и маслинови горички. В наши дни всеки може да си вземе безплатно земя за 20 години и да я обработва, стига да измисли къде да живее. Жилище в района струва от 500 000 евро нагоре.
От село до село може да се стигне пеш, с влак и с корабче. Най-западното село, Монтеросо, е и най-голямо. Тук има плажове и малки магазинчета. Отглеждат се лимони и по уличките откриваме чинии изрисувани с лимони, сладко от лимони, лимончело (ликьор от лимони)... Следва Вернаца - за мен и най-кокетното. Тесни улички, залив с рибарски лодки, квартири с изглед към морето, прозорците на къщите отворени с пране, дрънчене на тигани. Открадвам си визитка от вратата на една къща - "La Marina Rooms".Седнахме на пейка в прохладната улица пред къщата, слушахме чайките и похапвахме желато (най-доброто във Вернаца е в желатерия "Сталин"). Следва Корнилия, където обядвахме паста с морски дарове и гледахме отвисоко морето. После е Манарола известна с виното си. Търговци от цял свят идват дотук да купуват местните вина. Оттук почва и "Пътеката на влюбените". Не е за изпускане! Павирана пътека върви до последното село - Риомаджоре.
Прекарахме тук 1 ден. Пътувахме с организирана група. Дали ще избереш да ходиш пеш между селата, да вземеш лодка или да съчетаеш всичко и с влак, Чинкуе Тере е вълшебно място. Водата, мириса на лимони, цветните фасади и чадъри, лодките на кея, като пътешествие назад, като към любим спомен, случващ се сега. Сбъднах си една морска мечта...
Следва Флоренция, Пиза и едно специално училище за кафе.






0 comments:
Публикуване на коментар