Парижкото звънче отива при...

И безпристрастното жури реши:
победителя е Марта от Горски Мъх . Марта, ще се свържа с теб по имейл, за да се разберем как да ти предам подаръчето.

128 километра с колелото за един ден!

Тези дни са толкова натъпкани с хора и подготовка за водене на тренинги в работата. И интензивни, ярки преживявания. За сметка на това дневната ми работа ми дава възможност да си движа другите неща.
Та в събота с Велоразходка минахме хълмистия маршрут София - Божурище - Златуша - Брезник - Сливница - Костинброд - София. Като видях километража да показва над 100 километра някъде по пътя за София не можех да повярвам.
Беше трудно на изкачванията и страшно хубаво на спусканията през широките полета.
Използвах система за бързо енергизиране: по един банан през 1-2 часа; айрян, за да въстановявам солния баланс и бързи въглехидрати като малко хляб и целувки. Целувките се оказа са успешни, защото имат: белтък и захар и са идеални за целта. Изпих около 4-5 литра течности. Вечерта бях гроги. Но изпълнена с оптимизъм, приятна умора и главата ми продухана от ежедневието.
Тук ме има на няколко места, всъщност съм единственото момиче, така че няма да ти е трудно да ме разпознаеш (музиката към клипа е жестока):

                                                                                 


                                                         Имате ли лесни рецепти за целувки?

Любовта на Марина Абрамович

Споделям с теб една среща, която ме накара да се разтреперя.

Марина Абрамович е съвременен артист известен с инсталациите си по цял свят.
Случката от клипа долу става по време на акт в музея Метрополитън в Ню Йорк.

"Ulay и Марина са в много интензивна артистична, както и интензивна романтична връзка през 70-те .. и един ден те решеват да отрежат и двете връзки напълно и да продължат напред. Решили да ходят един към друг от двата края на Великата китайска и да се срещнат за последна целувка в средата .. и до този момент долу те не са се виждали от 17 години. Марина излиза от ролята си когато вижда Ulay" - просто невероятно

3 неща за любовта

Из Amica:

Човечеството няма пол. Мъжете и жените не са толкова различни. Човек страда и от заблудата, че иска да бъде напълно разбран и споделен. Единственото, което можеш да очакваш от някого, е да бъде такъв какъвто си го харесал, а не такъв, какъвто си го представяш. Хората се разделят, защото се уморяват да си фантазират другия. Ти го измисляш, измисляш и накрая се уморяваш. Затова човек трябва да чете. Ако жените четат хубава литература, тогава инструментите, с които могат да наблюдават и да поправят живота си, стават повече.

Господ не ни налива чувствата отгоре. Няма как да получаваш един и същ възхитен поглед винаги от един човек. А всичко ни внушава една статична представа за любовта, застинала в някакъв първоначален захлас, в увисване на челюстта. И ни обрича да го търсим във всеки един момент.

Трябва да се движиш - и в семейството, и в отношенията. Да излезеш извън уюта. Само тогава нещата се наместват.

Парижки Подарък за колелото ти

Наскоро писах за това колко ми е хубаво да се возя с колелото  и да напъвам потни жлези по софийските баири. И аксесоарите допринасят за безопасността и настроението ни.

За да дам на някой от вас още една причина да кара колело, в Париж взех това звънче за някой от вас от прекрасното малко магазинче за джунджурии Pylones. Звънчето е метално, поставя се лесно и дрънчи чудесно. Същото е като моето! Даже може да се срещнем някой ден и по това да се познаем.

За да участваш трябва да си в България. Коментирай този пост и, ако имаш фейсбук, му сложи едно харесва ми (това ще се брои за две участия, т.е. повече шанс да спечелиш). Победителя ще бъде избран от майка ми, която ще избира без очила (тя е с далекогледство), т.е. каквото падне.
Може да коментираш до 15ти май, победителя ще обявя на 16ти май и ще се свържа с него по мейл да се разберем как да изпратя звънчето (на мои разноски).

Седмицата в снимки 18: Париж

Ах, Париж, Париж. Четири дни шмугвания в малки улички, галерии, храна и любими хора

Дай пример

Седмицата в снимки: 17

Над Руската църква небето розовее

Разходка в квартал Слатина в Златния час

Причини да карам колело до работа

От миналата година открих колко е удобно да стигам до работа с колело. 

Защото:

Се раздвижвам и мога спокойно да се просна на стола в офиса, като знам, че съм карала 8 километра дотам.

Съм в добро настроение, именно заради раздвижването 

Прекарала съм 30-40 минути на открито, в движение, а е работен ден. И още 30-40 на връщане, ето ти над час навън!

Не завися от градски транспорт и се промъквам тихичко по тротоари и коли докато шофьорите чакат в задръстването.

Знам, че ми предстои освежаващо прибиране след работния ден и ще си повея и разхладя главата докато си карам колело  

 Поддържам форма  

 На практика е безплатно, ако не броим амортизирането на колелото.

Мога да си купувам розови звънчета и шарени бутилки за вода!

 

                                                 Би ли карала колело до работа?

 

Седмицата в снимки: 16

Тази седмица беше пълна с нови места.
Ходихме в "Преди 10"